Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
Останалото бе загърнато в сянка… освен под отворения прозорец, където на лунната светлина блещукаха ледени кристали, завихрени от вятъра. На стола до прозореца клечеше гарван: бял, огромен, с настръхнали пера. Най-големият гарван, който Кеван Ланистър бе виждал. По-голям от всеки ловен ястреб в Скалата на Кастърли, по-голям от най-големия бухал. Навяваният сняг танцуваше около него, а луната го багреше със сребро.
„Не сребро. Бяло. Птицата е бяла.“
Белите гарвани не носеха съобщения като черните си братовчеди. Когато тръгнеха от Староград, целта бе само една: да възвестят промяна на сезони.
— Зима — каза сир Кеван. Думата остави бяла мъгла във въздуха. Той се извърна от прозореца.
Нещо го блъсна в гърдите, твърдо като великански юмрук. Отне дъха му и го накара да залитне назад. Белият гарван хвръкна, белите криле изплющяха в главата му. Сир Кеван се смъкна на стола под прозореца. „Какво… кой…“ В гърдите му, почти до перата, се беше забила метална стрела. „Не. Не, така умря брат ми.“ Кръв се процеждаше около металната пръчка.
— Пицел — промълви той объркано. — Помогни ми… аз…
Великият майстер Пицел седеше на масата си, главата му бе отпусната на голям подвързан в кожа том. „Спи“, помисли Кеван… докато не примигна и не видя дълбоката червена рана в петнистия череп на стареца и кръвта, събрала се на локвичка под главата му, зацапала страниците на книгата. Около свещта имаше късчета кост и мозък, островчета сред езеро от стопен восък.
„Той поиска охрана — помисли сир Кеван. — Трябваше да му пратя охрана.“ Възможно ли беше Церсей да е била права през цялото време? Дело на племенника му ли беше това?
— Тирион? — извика той. — Къде…?
— Далече е — отвърна познат глас.
Стоеше в сянката до един книжен шкаф, пълничък, с бледо лице, с кръгли рамене, стиснал арбалет в меките си напудрени ръце. Копринени пантофи загръщаха ходилата му.
— Варис?
Евнухът остави арбалета на пода.
— Сир Кеван. Простете ми, ако можете. Не храня лоши чувства към вас. Не го направих със зъл умисъл. А заради кралството. Заради децата.
„Имам деца. Имам жена. О, Дорна.“ Заля го болка. Затвори очи, отново ги отвори.
— Има… има стотици гвардейци на Ланистър в този замък.
— Но нито един в тази стая, за щастие. Това ме наскърбява, милорд. Не заслужавате да умрете сам в такава студена и тъмна нощ. Има много като вас, добри мъже в служба на лоши каузи… но вие заплашвахте да развалите всичката добра работа на кралицата, да примирите Планински рай и Скалата на Кастърли, да обвържете Вярата към младия крал, да обедините Седемте кралства под властта на Томен. Така че…
Лъхна отривист вятър. Сир Кеван потрепери.
— Студено ли ви е, милорд? — попита Варис. — Наистина ми простете. Великият майстер се изпусна, преди да умре, и смрадта бе толкова непоносима, че се уплаших да не се задавя.
Сир Кеван понечи да стане, но силата го бе напуснала. Не можеше да усети краката си.
— Сметнах, че арбалетът ще е подходящ. Имахте толкова много общи неща с лорд Тивин, защо не и това? Племенницата ви ще помисли, че са ви убили Тирел, може би в съучастие с Дяволчето. Тирел ще подозират нея. Някой някъде ще намери начин да обвини дорнците. Съмнение, разделение и недоверие ще разяждат твърдта под вашето момче крал, а Егон ще вдигне знамето си над Бурен край и лордовете на кралството ще се съберат около него.
— Егон? — В първия миг не разбра. После си спомни. Бебе, загърнато в червено наметало, платът зацапан с кръвта и мозъка му. — Мъртъв. Той е мъртъв.
— Не е. — Гласът на евнуха стана сякаш по-дълбок. — И е подготвян да управлява още отпреди да проходи. Беше обучен в оръжия, както подобава на рицар, но с това образованието му не свършва. Чете и пише, говори няколко езика, изучил е история, закон и поезия. Септа го е въвела в мистериите на Вярата, откакто стана достатъчно голям, за да ги разбира. Живял е с прости рибари, работил е с ръцете си, плувал е в реки и е кърпил мрежи, и се е научил сам да си пере дрехите, щом се наложи. Може да лови риба и да готви, и да превърже рана, знае какво означава да си гладен, да си преследван, да си уплашен. Томен беше учен, че кралството е негово право. Егон знае, че кралството е негов дълг, че един крал трябва да поставя на първо място народа си и да живее и управлява заради поданиците си.
Кеван Ланистър понечи да извика… на стражите си, на жена си, на брат си… но думите не идваха. Кръв закапа от устата му. Потръпна неудържимо.