Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
Останалото премълча. Церсей вече беше оцапана стока, властта ѝ бе приключила. Всяко хлебарче и просяк в града бяха видели позора ѝ и всяка пачавра и бояджия от Квартала на бълхите до Завоя Пиклива вода бяха зяпали голотата ѝ, жадните им очи бяха пълзели по гърдите, корема и женските ѝ части. Никоя кралица не можеше да очаква, че ще управлява след това. В злато, коприна и смарагди Церсей беше кралица, почти богиня. Гола беше само човешко същество, застаряваща жена с белези по корема и провисващи гърди… както злобно изтъкваха жените на съпрузите и любовниците си. „По-добре да живее в позор, отколкото да умре горда“, каза си сир Кеван.
— Племенницата ми няма да прави повече пакости — увери той Мейс Тирел. — Имате думата ми за това, милорд.
Тирел кимна с неохота.
— Както кажете. Моята Марджери предпочита да бъде съдена от Вярата, за да стане цялото владение свидетел на невинността ѝ.
„Щом дъщеря ти е толкова невинна, колкото искаш да повярваме, защо трябва да държиш армията си тук, когато се изправи пред обвинителите си?“, можеше да попита сир Кеван.
— Скоро, надявам се — отвърна и се обърна към Великия майстер Пицел. — Нещо друго има ли?
Великият майстер погледна бележките си.
— Трябва да решим въпроса с наследството на Росби. Шест претенции са представени…
— Росби можем да уредим на по-късна дата. Нещо друго?
— Трябва да се направят приготовления за принцеса Мирцела.
— Това получаваш, когато си имаш работа с дорнците — каза Мейс Тирел. — Вярвам, че може да се намери по-добър брак за момичето?
„Например твоят син Уилас, може би? Тя обезобразена от един дорнец, той осакатен от друг?“
— Несъмнено — отвърна сир Кеван, — но имаме достатъчно врагове, без да оскърбяваме Дорн. Ако Доран Мартел обедини силата си с Конингтън в подкрепа на този лъжедракон, нещата биха могли да тръгнат много зле за всички ни.
— Сигурно можем да убедим дорнските ни приятели да се справят с лорд Конингтън — каза сир Харис Суифт с дразнещ кикот. — Това би ни спестило много кръв и грижи.
— Би могло — отвърна отегчено сир Кеван. Време беше да приключи с това. — Благодаря ви, ваши благородия. Нека се съберем отново след пет дни. След процеса на Церсей.
— Както кажете. Дано Воинът влее сила в мишците на сир Робърт. — Думите бяха изречени с неохота и Мейс Тирел кимна много сдържано с брадичка на лорд-регента. Но все пак беше нещо и сир Кеван Ланистър беше благодарен и на толкова.
Рандил Тарли напусна залата със своя лорд сюзерен и копиеносците им в зелените плащове тръгнаха след тях. „Тарли е същинската опасност — помисли сир Кеван, загледан след тях. — Ограничен, но с желязна воля и проницателен, и най-добрият воин, с когото Предела би могъл да се похвали. Но как да го спечеля на наша страна?“
— Лорд Тирел не ме обича — отрони с мрачен тон Великият майстер Пицел, след като Ръката напусна. — Онази история с лунния чай… Изобщо нямаше да проговоря за това, но вдовстващата кралица ми заповяда! Ако благоволи лорд-регентът, ще спя по-спокойно, ако ми заемете няколко души от вашата охрана.
— Лорд Тирел може да го изтълкува погрешно.
Сир Харис Суифт подръпна рехавата си брада.
— Аз също имам нужда от охрана. Времената са опасни.
„Да — помисли Кеван Ланистър. — А Пицел не е единственият член на съвета, когото нашата Ръка би искал да подмени.“ Мейс Тирел имаше свой кандидат за лорд-ковчежник: своя чичо, сенешал на Планински рай, когото наричаха Гарт Грамадния. „Само това ми липсва, още един Тирел в малкия съвет.“ Вече го надвишаваха числено. Сир Харис беше баща на жена му, а на Пицел също можеше да се разчита. Но Тарли се беше заклел на Планински рай, както и Пакстър Редвин, лорд-адмирал и началник на корабите, понастоящем плаващ с флотата си покрай Дорн, за да се справи с железните на Юрон Грейджой. Щом Редвин се върнеше в Кралски чертог, съветът щеше да е трима на трима, Ланистър и Тирел.
Седмият глас щеше да е на жената от Дорн, която сега придружаваше Мирцела на път към дома. „Лейди Ним. Но не е лейди, ако половината в донесенията на Кибърн е истина.“ Незаконна дъщеря на Червената пепелянка, прочута почти колкото баща си и решена да заеме мястото в съвета, което за толкова кратко беше заел принц Оберин. Сир Кеван все още не беше намерил за подходящо да уведоми Мейс Тирел за идването ѝ. Ръката нямаше да е доволен, знаеше го. „Човекът, който ни трябва, е Кутрето. Петир Белиш има дарба да сътворява дракони от въздуха.“
— Наемете мъжете на Планината — посъветва сир Кеван. — На Ронет Червения няма да му трябват повече. — Не мислеше, че Мейс Тирел ще е толкова недодялан да се опита да убие Пицел или Суифт, но щом с охрана щяха да се чувстват по-безопасно, да си вземат охрана.