Целувката на змията [bg]

Автор: де ла Круз Мелисса
Серия: Семейство Бошан #2
Год: 2014
Язык: болгарский
Год: Еклиптик
ISBN: 978-619-200-003-5
Переводчик: Петя Христова
Жанр: Любовно-фантастические романы

Электронная книга - «Целувката на змията [bg]». Краткое содержание книги:

Едва всичко в незабележимото градче Норт Хемптън се е успокоило след намесата на жените от семейство Бошан, когато отново се обърква. Братът близнак на Фрея Фрир или Фреди, е успял да се измъкне от Необятното с ужасяващо подозрение, че не друг, а именно Килиан Гарднър, годеникът на Фрея, е разрушил моста Бофрир, а обвинени за това се оказват Фрир и Локи, братът на Балдер. Фрир очаква от Фрея да запази тайните му, но семейният мир е нарушен, тъй като той не крие намерението си да си отмъсти на виновника за заточението си в Необятното. Докато чака нещо да се случи, дните му преминават в безделие, сърфиране в мрежата, компютърни игри, обвинения и… влюбване в неподходящото момиче. Докато Фрея се мъчи да не допусне брат й да причини зло на човека, когото обича, Ингрид се изправя пред сериозен проблем. Приятелят й детектив Мат Нобъл се оказва в центъра на сложно разследване. И когато замесените в него същества от друг свят — елфите, имат нужда от нейната помощ, тя трябва да направи най-трудния си избор: да им помогне да се върнат в техния свят, който те са забравили къде се намира, или да остане вярна на любовта си към Мат и да му признае истината — че тя е вещица. Духът на мъртва млада жена от миналото се опитва да осъществи контакт с Джоана. Дали за да им навреди, или за да ги предупреди? В Деня на благодарността се случва невероятното, когато престъпникът, заради когото Фрир търпи незаслужено наказание, е разкрит, но може би е прекалено късно да се спре онова, което Локи е планирал и започнал да осъществява — отмъщението си към Фрея.

Перейти на страницу:

— Татко знаеше, че е момиче, но откъде е разбрал? Ние знаем, защото си я виждала — каза Ингрид развълнувано.

— Норнското разчитане — отвърна Джоана. — Могла е да постави руните по друг начин. Но ги е подредила в групи по три. Може би Норман е предположил, че е една от Норните, а те са жени. Момичето каза „Намери ме!“ Искам да разбера къде е — каза тя.

Ингрид въздъхна продължително. Разчитането на послания от мъртвите може и да е забавно занимание, но, изглежда, че това щеше да е и опасно.

— По-рано, когато те попитах дали има последствия, когато говориш с мъртвец, ти започна да отговаряш положително, но се разсея.

Джоана погледна към нея и прехапа устни.

— Получаването на информация от мъртвец е минимално нарушение. Ако вземеш нещо от онази страна, Хелда взема обратно нещо от тази — пито-платено.

— Това пито-платено може да се увеличи, ако не спреш, мамо — Ингрид гледаше въпросително Джоана — Отново ли ще свържеш с нея?

— О, да. Това момиче има нужда от мен. Трябва да й помогна. Просто трябва да разбера къде да я намеря. Не се тревожи, дете мое! — това беше общото между жени те Бошан, общата нишка, която минаваше и през трите — високомерието: и трите бяха упорити по свой собствен начин и понякога твърде уверени в способностите си.

Ингрид знаеше, че няма да разубеди майка си, но опита:

— Но аз се тревожа!

— А, ще кажа предпазващо заклинание, което да противодейства на всичко това. Не е нищо — усмихна се на сладката си, тревожна дъщеря. — Да разведря темата, баща ти ще дойде за Деня на благодарността. Може би Фрея трябва да сготви! Няма ли да е прекрасно?

Ингрид се засмя.

— Давай напред, мамо, и не се огъвай! Непоправима си. — Тя отново помоли Джоана да обещае, че ще отиде при нея за помощ, макар че майка й беше нарушила веднъж дадената си дума. — Този път двойно обещание!

— Двойно обещание! — намигна й Джоана.

Глава двайсет и девета

Надлъгването

Серия светкавици разкъса пелената от метално сиви облаци. Върху колата започнаха да се изсипват големи, едри, твърди капки дъжд. Чистачките се провлачваха, докато Фрея стискаше волана и се опитваше да види през стичащата се по прозореца вода. Папурът и тръстика се клатеха покрай малкия път под напорите на бурята. Навън беше ужасно — студено, ветровито, а сега и този пороен дъжд. Отби на паркинга на „ъки стар“ и облече синия дъждобран, който държеше на задната седалка. Дръпна качулката върху червеникавата си коса, която ставаше дразнещо наелектризира по време на бури, грабна пазарската чанта с храна от пасажерското място и побягна като бясна към входната врата на Фреди. Намокри се от падащата от входа надолу вода. Мястото изглеждаше като потъващ кораб. Фреди й отвори. Тънките стени и прозорци дрънчаха от вятъра и тя чу капене от банята. Като теч, който би я подлудил. Фреди все торбата и помогна на сестра си да свали дъждобрана и да го сложи на закачалка до вратата. Беше облечен с джинси, пуловер и наметнат с одеяло върху раменете. Печките не вършеха работа и в стаята се усещаше миризма на плесен. Вътре беше много влажно.

— Благодаря ти за храната, Фрея. Нямаше да се справя без теб с това висене пред компютъра — приближи я, за да я прегърне, но тя не го забеляза, изплъзна се от прегръдката му и се запъти към бюрото.

— Не мога да остана дълго. Наминах да те проверя. Какво става, как я караш?

„Вися пред компютъра“, помисли си скептично тя, вдигна химикалка от бюрото и я хвърли обратно. Изглеждаше подредено, трябваше да му признае.

— Значи просто висиш пред компютъра?

— Да… точно — каза нервно той и започна да човърка ноктите си. Изглеждаше развълнуван, сякаш искаше да каже нещо повече, но се спираше. — Ти как си? — думите излизаха от устата му скоростно. — Килиан каза ли ти нещо… нещо, което би могло да ми е от полза?

— Не! Разбира се, че не! — каза Фрея, изпълнена с подозрения.

Наблюдаваха се, сякаш опитваха да прочетат нещо един в друг, да настроят близнашката си интуиция, но всеки се сблъскваше в стена.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?