Колекционерът на татуировки [bg]

— Виждате ли как са съединени, как образуват нещо като звезда? Сам ги изработвам. Повечето сериозни татуировчици го правят. Но трябва да купуваме бланкови и да ги комбинираме. Има два типа игли: трасиращи (за очертаване на рисунката) и запълващи. Убиецът е трябвало за кратко време да вкара в тялото на жертвата много отрова. За целта, след като е направил кръвния контур, е трябвало да използва запълваща игла. Но не мисля, че с такава би се получило. Нямаше да проникне достатъчно дълбоко. С игла като тази обаче ще стане. — Той извади от раницата си пластмасово бурканче и от него изтръска две метални пръчици, подобни на иглите, но по-дълги. — Тези са от по-стара ротационна машина. Новите, като моята, са двубобинни, осцилаторни модели. Преносима машинка ли е използвал?

— Сигурно. Не е имал източник на електричество — отвърна Сакс.

— Гледах всякакви портативни машинки — добави Пуласки, — но има прекалено много модели.

Гордън се замисли за момент.

— Предполагам, че е била от марката „Американ Ийгъл“. Доста е стара. Една от първите на батерии. Идва от времето, когато татуирането не е било толкова регулирано. Татуировчикът може да определя силата на забиване. Може да направи така, че да проникват доста дълбоко. На ваше място бих търсил някого, който има „Ийгъл“.

— Продават ли се в града? — попита Селито. — В магазините?

— Не съм виждал. Вече не се произвеждат. Сигурно могат да се поръчат по Интернет. Това е единственият начин да се сдобиеш с такава.

— Не, убиецът не би купил нищо по този начин — изтъкна Райм. — Оставя прекалено много следи. Сигурно я е намерил там където живее. Може би я има от години или я е получил в наследство.

— Виж, иглите са друга работа. Може да намерите някого, който наскоро е продал игли за „Американ Ийгъл“. Търсете някого, който е купил такива наскоро.

— Как го каза?

— Как съм казал какво? — Стройният младеж се намръщи. — Кога, сега ли? Казах да търсите някого, който е купил игли за „Американ Ийгъл“. Не се ли казва така? Така говорят по телевизията.

Криминалистът се засмя:

— Не. Отбелязвам правилната употреба на относителното местоимение. Винителен падеж.

При това обяснение Пуласки завъртя отегчено очи.

— А, това ли? „Когото“? — Гордън сви рамене. — Никога не съм бил много… добре в училище. Очакваше, че ще кажа „добър“, нали? Две години в „Хънтър“, но ми писна. Обаче, когато започнах да татуирам, през мен минаваха доста текстове. Стихове от Библията, пасажи от разни книги, стихотворения. Научих се да пиша от великите автори. Правопис, граматика. И беше адски интересно. Типографията също. Един и същи текст с един шрифт оказва коренно различно влияние, отколкото с друг.

Понякога идват влюбени двойки и искат да татуираме брачните им обети на ръцете или глезените им. Или някое скапано любовно стихотворение, което са съчинили, както вече споменах. И аз им викам, добре, сигурни ли сте, че искате да ходите цял живот с „Джими обичам те мойто сърце е твое за винаги“? Тоест, „Джими“ без запетайка; „обичам те“ без точка или точка и запетая; „мойто“ вместо „моето“ и „за винаги“ две думи вместо една. А те ме гледат като телета. Коригирам надписа така или иначе, докато ги татуирам. Един ден тези хора ще имат деца и ще отидат на родителска среща с учителката по английски. Такова нещо не можеш да изтриеш с гумичка.