Вълкът през зимата [bg]

Измина един ден. Хари избягваше да говори с жена си, като намираше причини да стои далеч от нея. Това не бе начинът, по който бракът им бе оцелял толкова дълго. Вярно, той понякога не участваше много охотно в разговорите за чувства, обиди и тям подобни, но бе започнал да осъзнава колко важни са те. Макар да не знаеше в каква посока се движат мислите му, Ерин го разбираше достатъчно добре, за да се досети какви са.

Отче, да щеше да отклониш от Мене тая чаша...

Хари понякога цитираше тъкмо този стих от Светото писание - Лука 22:42, ако тя правилно си спомняше - в моменти на леки затруднения, като например когато го молеше да изнесе боклука в дъжда или - по-рядко и по-неприятно - когато се готвеха да се любят. Съпругът ѝ си имаше своите слабости. Тя не хранеше никакви илюзии по отношение на тях и предполагаше, че той също е наясно с нейните, въпреки че ѝ бе приятно да мисли, че те се дължат на користолюбие и не са толкова страшни. Хари не обичаше конфронтациите и не го биваше да взима сериозни решения. Предпочиташе обстоятелствата да снемат отговорността за тях от плещите му, защото, ако последствията са лоши, вината нямаше да е негова. Ерин никога не бе го изричала гласно, но някои от техните финансови проблеми можеха да бъдат избегнати, ако съпругът ѝ бе показал малко повече характер, капка повече безпощадност.

Но щеше ли да го обича, ако беше такъв? Това беше въпросът.

И тя като съпруга си ходеше на черква всяка неделя. Повечето хора в Проспъръс го правеха. Те бяха баптисти, методисти и католици. Някои дори се бяха присъединили към крайпътните църкви, чиито вероизповедания бяха неясни дори за последователите им. Бяха вярващи и все пак не вярваха. Разбираха разликата между страничното и същественото, между създателя и създаденото от него. Но Ерин получаваше по-голяма утеха от ритуалите, отколкото съпругът ѝ. Усещаше го как се затваря в себе си по време на богослужението, защото организираната религия не го интересуваше много. За него неделната проповед бе форма на бягство, но само в смисъл, че му осигуряваше място и спокойствие, за да мисли, да фантазира, а понякога и да подремва. Но Ерин слушаше. Не се съгласяваше с всичко, което чува, но имаше толкова много неоспорими неща. Живей прилично, защото иначе има ли смисъл да живееш изобщо?

И хората в Проспъръс живееха наистина прилично и в повечето случаи се държаха добре. Правеха дарения за бедните. Пазеха околната среда. Те не просто проявяваха търпимост към гейовете и лесбийките - направо ги приемаха с отворени обятия. Закостенели консерватори и радикални либерали - всички намираха своето място в Проспъръс. В замяна градът се радваше на благополучие.