Турнирът [calibre 1.47.0]

Забеляза ни и кимна небрежно на учителя ми.

- А, вие сте един от англичаните, нали? Бях останал с впечатлението, че англичаните са твърде благопристойни, за да мърсуват, но вие ме изненадахте! Браво на вас! Или показвате на момичето как една жена може да си осигури сносен живот, като си разтваря краката?

Учителят ми не отговори.

Драган си тръгна, залиташе.

- Пратете ми я довечера и ще я науча! - извика през рамо.

Учителят ми ги гледаше с много кисела физиономия как се отдалечават. Когато изчезнаха зад ъгъла, ми каза тихо:

- От този момент не се отделяй от мен както в двореца. така и извън него.

- Да, сър.

- И събери сили, Бес. Онова, което ще видиш, може да не се окаже приятно.

Влязохме в бордея.

Щом се озовахме вътре, необичайната конструкция на публичния дом разкри произхода си - че навремето е била римска баня. Африди просто бе запазил древните основи и беше добавил горния етаж.

Основното помещение представляваше широка зала с висок таван, в средата на която имаше огромен димящ басейн. Из него бяха пръснати мраморни островчета, а покрай стените имаше десет открити ниши, пълни с възглавнички.

Голи жени разнасяха подноси с храна и напитки на клиентите в нишите. Масажистки, чието облекло се състоеше само от верижки около шията, масажираха гости върху мраморни маси, като понякога прекъсваха масажа и ги яхваха, за да им доставят удоволствие по други начини.

В почти всяка ниша хората се отдаваха на похотта си. Повечето ниши зееха отворени пред очите на всички, но няколко бяха със спуснати завеси. Отвсякъде се чуваха стонове и пъшкане, но за разлика от чувствената нощ в харема, описана от Елси, в звуците тук нямаше нищо чувствено. Това бяха звуци на мъже, които не искаха парите им да бъдат хвърлени на вятъра.

Бях чувала за проститутки и бордеи (достатъчно е човек да прочете Библията), но не бях подготвена за подобна студена и делова обстановка, превръщаща интимния акт на любовта в най-обикновена търговска сделка.

И тогава видях децата.

Бяха на моята възраст, на тринайсет или някъде там, момчета и момичета, които обикаляха банята, гримирани като възрастни, разголени в една или друга степен, разнасящи питиета, грозде или лули.

Призля ми.

Стоящият до мен господин Аскам гледаше ставащото около нас с неприкрито отвращение. Постави ръка на рамото ми, за да ми вдъхне увереност.

В този момент забелязахме Африди, все още облечен в крещящото пурпурно-златно облекло. Разговаряше с двама румънски цигани, мъж и дърта вещица, които водеха две мръсни селски деца за ръце. Пред очите ни Африди даде на циганите няколко монети и те му дадоха децата, след което си тръгнаха.

С ужас си дадох сметка какво се случва с отвлечените от цигани деца. Свършваха в заведения като това.

Латиф отиде при Африди, каза му нещо и го доведе при нас. Каза му, че ще говорим на гръцки и че