Турнирът [calibre 1.47.0]
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: французский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Турнирът [calibre 1.47.0]». Краткое содержание книги:
- В криптата имаше около двайсетина млади мъже и момичета, включително самият принц Селим. всички съвсем голи с изключение на маските. Едни отпиваха вино от златни бокали, а други си доставяха удоволствие върху каменните саркофази, без да ги е грижа, че така оскърбяват мъртвите. — Тя замълча и потрепери. — Побиха ме тръпки - събирането само по себе си беше възхитително, но сбирка на такова забранено място бе още по-възбуждаща. Не би трябвало да ти казвам, Беси, но веднъж позволих на господин Три-лони, градинаря от Хатфийлд. да ме вземе в бараката си, докато жена му работеше в зеленчуковата градина на няма и двайсет крачки от нас.
- Елси!
- Повярвай ми, Беси, един мъж ще го направи навсякъде, където му се удаде възможност, а колкото по-
рисковано е мястото, толкова по-голяма е тръпката. Да яздя градинаря, докато гледам жена му, увеличи значително удоволствието ми.
Онемях. Досега бях смятала господин Трилони за почтен и верен съпруг. Всяка неделя ходеше в църквата.
- Щом влязохме в криптата, погледнах принца -продължи Елси. - Беше се излегнал на един мраморен саркофаг. Носеше полумаска, пиеше вино и разговаряше със свой приятел, докато едно момиче робиня стоеше зад него и масажираше раменете му. „Виждаш ли онзи, с когото разговаря Селим? - каза Зубайда. - Това е Рахман, най-близкият приятел на принца от детството му. Ако искаш да омаеш принца, първо трябва да впечатлиш Рахман".
- „Ясно" - отвърнах аз. докато обикалях криптата и се правех, че гледам телата около себе си. но всъщност преценявах въпросния Рахман. Беше красив по един грубоват начин, с дълга черна коса, която се спускаше над бронзовата маска, покриваща половината му лице. Направих няколко обиколки, като всеки път, когато минавах покрай Рахман и принца, поклащах голите си бедра. Те забелязаха. Малко по-късно се облегнах на един каменен саркофаг и кимнах на Рахман, който веднага дойде при мен и заговори на гръцки. „Добра вечер. разбрах, че сте роза от Англия. Аз съм Рахман..." Докоснах нежно устните му с пръст, за да го накарам да млъкне. После го хванах за ръка и го отведох в една странична ниша. Без да кажа нито дума. го накарах да се отпусне на една каменна пейка и го възседнах. Любех го бавно и чувствено, докато с ритъма на бедрата си не го докарах до екстаз.
- Боже мой, Елси... - промълвих аз. - Как може да си толкова пряма? Нима един мъж наистина би харесал това?
Елси се усмихна многозначително.
- Повярвай ми, Беси, на тях им харесва. Ще разбереш. След като Рахман успя да си поеме дъх, казах
много скромно: „За мен е удоволствие да се запознаем, Рахман. Аз съм Елси и наистина идвам от Англия".
- След това си побъбрихме много приятно. Накрая той се върна при принца и двамата започнаха разговор, който включваше много погледи към мен. Аз просто им кимнах и принцът ми кимна в отговор. - Елси потръпна и се изкиска. - Беси, приближавам до принца.
- Елси, какво всъщност се надяваш да постигнеш, като се отдадеш на престолонаследника?
- Беси, глупаво момиче такова! Какво мислиш? Естествено, ти не мислиш за подобни неща, защото си родена принцеса. А аз не съм. Единственият начин да стана принцеса е като прелъстя принц, а единственият начин да стана кралица е като прелъстя и се оженя за принц наследник на короната. Какъв по-добър начин да го спечеля от това да задоволя мъжките му потребности?
Изведнъж се почувствах съвсем малка. Никак не ми хареса да ме наричат „глупаво момиче такова".
Но после си помислих за дългия списък завоевания на баща ми. Сигурно беше лягал с повече от сто жени през живота си и определено не бе имал намерение да се жени за всички. Имаше само едно изключение от правилото - майка ми, Ан Болейн. Изключително самоуверена и предразполагаща (някои я наричаха коварна) дама, тя не се беше поддала на чара му, докато не се бе уверила със сигурност, че той ще се ожени за нея. Но дори това не я беше спасило. След като се оженили и тя извършила предателство, раждайки му дъщеря, тоест мен, шавливите му очи бяха намерили други благоразположени момичета и интересът му към нея угаснал до деня. в който заповядал да й отсекат главата.
- Внимавай, Елси - казах аз. - Престолонаследникът не може да се ожени за първото момиче, което си хване. А оставам с впечатление, че той и приятелите му си хващат доста момичета.