Турнирът [calibre 1.47.0]

нещо за ядене. Всички бяхме потресени, че малкото ангелче изобщо знае как да убие каквото и да било, още повече собственото си земно тяло.

- Брунело и жена му как приеха смъртта му? - попита господин Аскам.

- Мариана беше съсипана. Плака дни наред. Брунело също беше разстроен, но бе зает с многото банкети за турнира на султана. Започна лесно да се гневи, викаше и за най-малките ни прегрешения. Веднъж дори си изпусна нервите пред кардинал Кардоза и му се разкрещя. когато един ден кардиналът влезе в кухните, но не зная каква беше причината за избухването.

- Брунело се е разкрещял на кардинал Кардоза? -учуди се учителят ми. - Кажи ми, ти или някой от другите виждал ли е Брунело да се среща или да разговаря прекалено много с някой от участниците в турнира или от гостуващите големци?

Момичето преведе въпроса на турски за останалите в помещението. Отговори готвачът и Саша преведе:

- Каза, че през дните преди банкета Брунело е бил посещаван на четири пъти от австрийския играч Максимилиан от Виена. Идвал с едно младо момиче - онова, което австрийците по-късно подариха на негово величество.

- Хелена — обадих се аз.

- Известно ли е какво са обсъждали? - попита господин Аскам.

Саша попита готвача, той поклати глава и тя каза:

- Не. не знае за какво са разговаряли.

По някое време, не зная кога точно, вратата се отвори и влязоха султанът, великият везир и осем мъже от личната охрана на владетеля. Районът на кухнята зад тях беше напълно разчистен. Шестимата работници в помещението скочиха на крака и застанаха мирно, загледани смирено в краката си.

Султанът погледна двете висящи тела - на лицето му бе изписано повече раздразнение, отколкото тъга, - след което строгият му поглед се спря първо върху учителя ми. после върху мен и накрая върху работниците.

- Вие шестимата единствените свидетели ли сте? — попита той на гръцки.

- Да, ваше величество - отвърна Саша от името на всички. - Канех се да изтичам да кажа на дворцовите стражи за случилото се, когато тези тримата - тя кимна към господин Аскам, Латиф и мен - дойдоха и евнухът ни задържа тук.

Султанът кимна.

После се обърна към учителя ми и премина на английски.

- Господин Роджър Аскам. Защо ви намирам тук?

- Направих някои заключения, ваше величество, но трябва да призная, че не очаквах да открия Брунело мъртъв...

- Май сте по-умен, отколкото си мислех - прекъсна го султанът. - Изглежда, ще ми се наложи и аз да внимавам какво правя около вас. Стигнали сте до заключението, че готвачът е бил свързан със смъртта на гостуващия кардинал, така ли?

-Да.

- И че сега убиецът е мъртъв от собствената си ръка?

Господин Аскам погледна стоящите до нас работници. Явно не му се искаше да говори за разследването пред тях.

- Можете да говорите свободно — спокойно рече султанът.