![Турнирът [calibre 1.47.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/4/9/2/6/turnirt-calibre-1-47-0-download.jpg)
Турнирът [calibre 1.47.0]
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: французский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Турнирът [calibre 1.47.0]». Краткое содержание книги:
- Това се очаква да си помислим, ваше величество — каза учителят ми. - Но аз не вярвам, че е станало така. По-скоро предполагам, че готвачът и жена му са били убити. Убиецът още е на свобода.
11. Турнирът
161
Султанът повдигна вежди, но учителят ми не каза )(ищо повече. Владетелят го гледаше преценяващо. [Ззираше се в него много, много внимателно.
- Второ и трето убийство в двореца ми - каза той. ^ Това не ми харесва. Имате ли подозрения относно ровите смъртни случаи, господин Роджър Аскам?
- Между тези стени се спотайва коварен ум, ваше реличество. Ако всяко от тези убийства се приеме като чиста монета, би трябвало да припишем смъртта ^а кардинала на безумния злодей, а на тези двамата -цато самоубийство. Но не, и трите убийства са били нарочно нагласени така. че да объркат разследването. Те са свързани. Следователно не само разследването ivW остава недовършено, но и ви съветвам да ми позволите да включа смъртта на готвача и жена му към случая с убийството на кардинал Фарнезе.
Султанът се замисли за момент, после каза:
- Добре. Направете го и продължете разследването.
Посочи шестимата работници.
- Разговаряхте ли с тези хора?
- Да - отвърна господин Аскам.
- Имате ли още нужда от тях?
- Не. Те са невинни. Просто са видели телата. Не знаят нищо важно.
Султанът ни отпрати от помещението, после се обърна към старшия на стражите и остро заповяда нещо на турски.
Забавих крачка и понечих да погледна назад, но господин Аскам ме побутна по рамото да продължа.
И беше напълно прав да го направи, защото докато излизахме и вратата се затваряше зад нас, последното, което видях - за мой пълен ужас и изумление, -беше как командирът на стражите и хората му изтеглят сабите си.
i
Карлинолът и сълържателят на борлея
Вече беше следобед. Султанът и хората му ни обърнаха гръб и тръгнаха към харема.
Бях потресена от съдбата на Саша и другите кухненски работници.
- Господин Аскам. защо султанът нареди да убият горките хора?
- Намираме се в странна и безбожна страна, Бес - отвърна господин Аскам. - Трябва да се смятаме за щастливци, че не ни сполетя същата съдба. Подозирам, че оцеляхме единствено благодарение на твоята кралска кръв и моите дедуктивни способности.
Стояхме насред Втория двор. Делегациите и играчите се разхождаха под дърветата. Срещата на Заман беше приключила - бе победил Максимилиан от Виена с четири на нула, пълен разгром - и сега важните гости бяха излезли да глътнат малко чист въздух преди втората среща за деня между Владимир от Московия и Мустафа от Кайро.
- Но защо трябваше да ги убива? - попитах аз. - Не са направили нищо, само са видели мъртъвците.
- Най-опасното нещо във всеки дворец са слуховете - каза учителят ми. - Тези шестимата биха могли да Разкажат на други, които пък да се разприказват пред трети. Вестта за смъртта на кардинал Фарнезе вече се
разпространява. Не могат да се допуснат слухове за още смъртни случаи. Това ще се отрази зле на султана
- ще изглежда, че не контролира собствения си дворец. Баща ти е отнемал живота на херцози поради същите причини, а и ти, ако някога станеш кралица, също ще екзекутираш хора заради опасните неща, които казват.
- Никога няма да го направя!
Учителят ми въздъхна тъжно.
- Напротив. Ще го правиш. - Поизправи се, сякаш да се овладее. - А сега трябва да продължим с разследването. На първо място искам да намерим оцелелия син на Брунело, Пиетро. Той разнася храната вместо баща си и може би ще е в състояние да ни помогне. Освен това се интересувам от посещенията на австриеца Максимилиан в кухните. На първо място обаче искам да знам защо такъв почтителен човек като Брунело се е развикал на кардинал на Църквата, на която беше така предан. Трябва да говорим отново с кардинал Кардоза. А, ето го и него...
Кардиналът стоеше в другия край на двора и разговаряше с някакъв брадат персиец, дребен, с лъскава пурпурночервена дреха с блестящи златни ширити на раменете. Одеждата бе официална, но в същото време и малко прекалено ярка и крещяща. Дребният персиец жестикулираше оживено и гневно тикаше пръст в лицето на кардинала.
- Май не само Брунело е бил ядосан на кардинала
- отбеляза господин Аскам. - Латиф, кой е човекът, който спори с кардинал Кардоза?
- Африди, местен сводник и собственик на няколко бардака. Най-големият се намира от другата страна на Ая София.
Господин Аскам загледа с огромен интерес разправията между дребния персиец и едрия кардинал. Накрая ярко облеченият сводник махна пренебрежително с ръка и гневно се отдалечи от кардинал Кардоза.
- Съдържателят на бордея изглежда доста ядосан - каза господин Аскам. — Исторически погледнато, обикновено светият човек се гневи на онзи, който продава греховете на плътта. - И загледа как Африди излиза от двора.