Турнирът [calibre 1.47.0]
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: французский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Турнирът [calibre 1.47.0]». Краткое содержание книги:
Очите на учителя ми бяха присвити. Мислеше си за нещо.
- Какво има? - прошепнах аз.
- Двамата кардинали са поискали вечерята да им бъде сервирана в посолството... - тихо каза господин Аскам.
- И какво?
Учителят ми не сваляше поглед от кардинала.
- Обривът... подуването на езика... Слонско ухо...
Той рязко стана.
Седящият наблизо Латиф също се изправи.
- Къде отивате? - изсъсках аз, но учителят ми вече се отдалечаваше.
Забързах след него.
Господин Аскам мина решително през главната порта на Топкапъ и закрачи бързо по пътеката, водеща към вътрешната Порта на приветствията.
- Бихте ли ми обяснили какво става? - умолително попитах аз, докато се мъчех да не изоставам.
- Помниш ли как огледахме тялото на кардинала снощи?
-Да.
- Помниш ли обрива в устата му? И подутия език? -Да-
- Има едно отровно растение, известно като слон-ско ухо. за което се знае, че причинява обриви в устата и че ако се погълне в големи количества, езикът на жертвата може да се подуе до такава степен, че да спре достъпа на въздух в гърлото му и да го задуши.
- Чакайте малко. Да не би да искате да кажете, че кардинал Фарнезе е бил убит с някаква отрова?
- Да, така мисля.
- Простете - рекох аз, - но тогава какво правят онези прободни рани по цялото му тяло? Не мислите ли, че те биха могли да допринесат значително повече за смъртта му?
- Кардиналът вече е бил мъртъв, когато са го дупчили с ножа - отвърна господин Аскам.
- Откъде знаете?
- Защото многобройните рани на кардинала не кървяха. Когато сърцето вече е спряло, тялото не кърви, когато се прониже. Жив човек, наръган толкова много пъти, би кървял обилно - Господи, би настанала същинска кървава баня, - но ти самата ми каза, че не е имало много кръв около басейна, в който са намерили кардинал Фарнезе. Ако е бил пробождан толкова дълбоко, докато е жив, около басейна би трябвало да има голяма кървава диря. Дори ако убиецът му го е отнесъл до водата на рамене, би трябвало да останат някакви следи. А такива няма. Когато сутринта отидохме при кардинал Кардоза, огледах терена около католическото посолство и не открих никаква кръв по тревата. Ако кардиналът е бил наръган до смърт в сградата, щеше да има поне малко останала кръв, докато са го отнасяли.
- Възможно е убиецът да е бил по-внимателен, отколкото си мислите - казах аз. - Може да е заличил кървавата следа, да е откарал тялото с каруца или пък изобщо да не е убил кардинала в посолството.
Господин Аскам кимна. Вече минавахме през Портата на приветствията и влизахме във Втория двор.
- Все добри доводи, Бес. Много добри доводи даже. Въпреки това продължавам да смятам, че кардинал Фарнезе е бил мъртъв, когато са го пробождали.
- Защо!
- Защото не е оказал съпротива на такава свирепа атака.
Спрях.
- Откъде може да знаете пък това? - Учителят ми не спря, а продължи да върви. Забързах след него. -Откъде можете да го знаете? — повторих аз.
- Когато оглеждахме трупа на кардинала в тъмницата. случайно да обърна внимание на ръцете му? -попита господин Аскам.
- Да. Тлъсти, сиви и бледи, но иначе изглеждаха съвсем нормално.
- Именно. При подобна свирепа атака и най-сла-бият човек ще вдигне ръце в някакъв опит да се защити и съответно ще получи порязвания по дланите, не мислиш ли? По ръцете на кардинала обаче няма нищо. Мъртвецът не се съпротивлява. Оттук е и заключението ми.
Замълчах. Логиката му всъщност бе много силна.
- Добре - съгласих се. - Но защо му е трябвало да го наръгва толкова много пъти, щом вече е бил мъртъв?
Учителят ми ме погледна, без да спира да крачи, и каза:
- За да обърка следата. Подобно на одирането на лицето, пробожданията са заблуда, предназначена да насочи невнимателния следовател към заключението, че кардиналът е бил убит от безумния злодей. Целта е да се скрие идентичността на истинския извършител. Убиецът обаче не е знаел, че безумният злодей вече е бил затворен в тъмницата на султана.
Вече започвах да разбирам защо разплитането на мистерията представлява такава особена тръпка за
учителя ми. Наистина си мисля, че му харесваше да изправя съобразителността си срещу тази на убиеца. Той продължи с ентусиазъм:
- Ако приемем, че кардиналът е бил отровен, трябва да се запитаме как. Как е бил отровен? Помниш, че кардинал Кардоза е напуснал банкета, за да вечеря в посолството с кардинал Фарнезе. Мисля, че отровата, убила Фарнезе, е била сложена в храната му - храна, приготвена в кухните и отнесена в католическото посолство. Ето защо незабавно трябва да говоря с готвача Брунело Борджия.