Преследване на времето (Изкуството на свободата)

на живота и битието. Какво носи в себе си многопластовият символ на Олимп?

Олимп е «най-високото» място, това е планински връх в Тесалия, обител на боговете или мястото, където те живеят. Тук се намират дворците на Зевс и другите богове, построени и украсени от Хефест. Олимп е символ на върховната власт на новото поколение богове-олимпийци, победили титаните. За разлика от титаните олимпийците не са така ирационални, диви, «титанични» и стихийни богове, те са по някакъв начин по-близки да човека и някак си «по-цивилизовани», овладели себе си и своята сила, по-хамонични и съвършени, на което, вероятно, се дължи пристрастеността им към разума и мъдростта. На вратите на Олимп стоят «хорите» («орите»), три сестри, дъщери на Зевс и Темида и сестри на «мойрите», богините на съдбата, и «харитите» (благодетелните богини). Та богините, пазещи вратите на Олимп, всъщност са богини на годишните времена («сезоните»), те се грижат за подредеността на живота, в това число и човешкия, внасят в него установена строга периодичност и наблюдават за закономерното му течене. Имената им са Евномия («благозаконие»), Дике («справедливост») и Ирена («мир»). Тук нямам възможност (тъй като и не съществува особена потребност за това) да описвам пантеона на Олимп, но нека поне да кажа за сестрите на хорите, именно харитите, които въплъщават доброто, радостното и вечно младото начало на живота; това са благодетелните богини. Такива са съответно Аглая («сияйната»), Ефросина («благомислещата») и Талия («цъфтящата»). Но като че ли другите сестри на хорите, а именно мойрите (от «мойра», буквално «част», оттук иде «участ», участта, която получава всеки при раждането) са още по-значими персонажи в гръцкия пантеон. (Забелязвате ли, че тук все става дума за божества от… женски род, на които се приписва най-решаваща роля!) Мойрите са самостоятелни божества, които определят една или друга участ на човека, при това чрез изричане (оттук иде «рок», «реченото») на волята си, което дава насока на по-нататъшния, на бъдещия живот на човека (т. е. «отсъденото» или съдбата). Отначало мойрите били представяни като тъмна, невидима сила, но по-късно се установява отчетлива представа за тях като три сестри. Техните имена са Лахесис («хвърляща жребия»), Клото («предящата») и Атропос («неотвратимата»), съответно на това Лахесис определя жребия още до раждането на човека, Клото преде нишката на живота му, а Атропос неотвратимо приближава бъдещето. Платон смятал, че мойрите са дъщери на богинята Ананке («необходимостта», въртяща «световното вретено»). Смятало се също, че дори и боговете са подвластни на мойрите и съдбата, самият Зевс, наричан «Мойрагет» носи титлата на върховен бог и «изпълнител на съдбата», което значи, че богът знае човешките дела и всичко онова, което мойрите са предназначили, както и онова, което са отказали — но нищо не може да променя (негово «задължение» е да стане онова, което те са отредили, да се изпълни закона на съдбата). Съперница на мойрите в известен смисъл била само богинята Тиха (богиня на случая), която символизирала неустойчивостта и изменчивостта на живота.