Преследване на времето (Изкуството на свободата)
- Автор: Грънчаров Ангел
- Язык: болгарский
- Жанр: Философия
Электронная книга - «Преследване на времето (Изкуството на свободата)». Краткое содержание книги:
Да се опише «вътрешността» на Олимп (ние все още сме на вратите му!) е безнадеждна работа, гръцкият пантеон на боговете е изключително многолик, пластичен и ясно очертан, преизпълнен е с дълбока символика и богат смисъл. Нека да задържим в съзнанието си «върховността» (като «най-високото» място на битието) на Олимп, откъдето пък се определя и «върховенството» му спрямо човека, човешките дела и живота изобщо.
Противоположност на Олимп (не само в… «географски» смисъл!) е
и битието. Известно е това, че Зевс, след като победил титаните, ги изпратил в Тартар, откъдето се чували техните стенания. Знаем също, че титаните символизират първичните природни стихии и катастрофи, те са първобитни и диви, не познават разумността и «самоограничаването», тяхно оръдие е грубата сила и не знаещото предел влечение. С изпращането им в Тартар най-ниското място се оказва обитавано тъкмо от ирационалното, дивото, първобитното, грубото, «катастрофическото», от унищожителната стихия и дори «бесовщината» (ако може да се използва тази неподходяща, впрочем, дума). За да не бъдат изпуснати на свобода, което ще доведе до разбиването на целия космически ред, титаните биват охранявани от страшни чудовища, породени от тях самите, от сторъките, които освен сто ръце имали и петдесет глави и понеже ужасили и баща си Уран, били изпратени в недрата на земята. Именно сторъките помогнали на Зевс да победи титаните и от ненавист към родителите си останали в Тартар да ги пазят вечно, да «погубват» свободата им, оказала се пагубна за хармонията на битието.
И така, двата края на мирозданието са Олимп и Тартар, най-високото място, обитавано от боговете-олимпийци — които все пак са по-човечни, но и «по-умерени» — и най-ниското, намиращо се в най-страшните дълбини на Космоса, за което вече знаем какво съдържа и символизира. От друга страна Тартар е по-ниско и от Аид (Хадес), от царството на мъртвите, той е отдалечен на такова растояние от Аид, на което земята е отделечена от небето. (Гърците смятали, че ако се хвърли менда наковалня от небето, тя ще пада девет дни, също толкова време ще й трябва трябва за да долети и от земята до Тартар.) В Тартар се намират корените на земята и морето, всички краища и начала, той бил ограден от медна стена и Никта (нощта) го обкръжавала в три реда. Тартар е жилище на Никта, от великата бездна на Тартар се страхуват даже боговете. Наричали го «ниско небе»(«долно небе») в отличие от горното небе, започващо от Олимп.
Казах вече, че между Олимп и Тартар се намира
подземните селения, чието друго име е Хадес (изглежда Аид е доста наблизо до нас, до «светлата земя»). Самият Аид е олимпийско божество, което обаче се намира постоянно в своите владения, той е брат на Зевс и Посейдон (братята разделили наследството на сваления от власт баща). Омир нарича Аид «щедър» и «гостоприемен», тъй като смъртната участ няма да отмине нито един човек. Аид също бил наричан Плутон («богат»), защото е владетел на несметно количество човешки души и на скритите в земята съкровища. Известно е и това, че нашият Орфей така очаровал със своето пеене и със свиренето си на лира Аид и жена му Персефона, че те се съгласили да върнат на земята неговата любима Евридика. Аид не бил зачитан много-много от смъртните, те не му принасяли жертви, той няма потомство и даже и жена си намерил по «незаконен начин» — откраднал я докато тя събирала цветя на една ливада. Обаче той внушава ужас със своята неотвратимост и неизбежност; въпреки това имал само един храм на гръцка земя, в Елида. Описанията на Аид са твърде богати, например на Омир са известни: входът в царството на мъртвите, охраняван от страшен пес (куче), този вход се намирал на запад («запад», «залез» — символ на умирането; «умира», т. е. тръгва си от света), по-точно на края на запада зад реката Океан, опасваща земята; асфоделевата ливада, където блуждаят сенките на мъртвите; мрачните дълбини на Аид, това са Ереб, реките Кокит, Стикс, Ахеронт, Пирифлегетон, към тях са добавени по-късно Стигийските блата и Ахерусийското езеро; Аид е окръжаван от огнената река Пирифлегетон; реката за забравата Лета, от която мъртвите пият за да забравят миналото си и за да не съжаляват за земния живот; превозвача на мъртвите Харон с неговата лодка; триглавият пес Кербер (Цербер) и пр. В някакъв смисъл в Аид се изкупвали земните постъпки («грехове»), което обаче не се «връзва» много с представите на гърците за съдбата, а също и с това, че за тях свободата е твърде абстрактна и формална. Интересно е, че в Аид има и място за праведници, това са елисейските поля или елизеума — според ранната представа на Омир. Това е всичко, което знаем за подземното царство на мъртвите, намиращо се между най-ниското, Тартар, и земята; това, впрочем, е изобщо «най-ниското», до което изобщо човек може да падне — просто защото вече не е жив; там обаче ще отидем всички…