Преследване на времето (Изкуството на свободата)
- Автор: Грънчаров Ангел
- Язык: болгарский
- Жанр: Философия
Электронная книга - «Преследване на времето (Изкуството на свободата)». Краткое содержание книги:
Част III: Време и истина
7. Първите начала
7.1. Началната онтологическа картина. 7.2. Уран, «небето» и «небесното». 7.3. Гея, «земята» и «земното». 7.4. Кронос, «чистата времевост». 7.5. Олимп, «олимпийското начало». 7.6. Тартар, «най-ниското» място в Космоса. 7.7. Аид, «царството на мъртвите». 7.8. Понт, духът на морето. 7.9. Възходите и паденията на всеки един от нас. 7.10. Екзистенциалните структури, от които никой не е независим. 7.11. Истината е в нас самите.
«Около» времето се «завъртяха» теми и въпроси, които обаче съвсем не са тръгване по страничен и обиколен път: питането за човешкото същест-вуване «във» времето необходимо предполага едно разширяване, което е предпоставка за концентрирането ни именно във фокуса на времевата проб-лематика. И ако до времето се свежда всичко останало — по някакъв начин — то това именно означава, че нямаме право да го разглеждаме единствено само по себе си, откъснато от всичко свързано с него, съдържащо се в него.
Връщането ни към началото, в което се намират първите начала и опо-рите на съществуването, в този смисъл е неизбежност. Затова
която ще се опитам да възсъздам на основата на дълбоките гръцки представи, ще се превърне в здрава опорна точка на последващото движение по избра-ния път. Нали сверяването на ориентирите и посоките във всяко пътуване е «ежеминутна» потребност…
За гърците в началото на всичко стои Хаоса (от «зев», «зинал», «зейнал», «зеещ», «зеене», подобно на «зейнало пространство», «празна протяжност»; по същия начин казваме, например, «зейнала пропаст»). Според Хезиод Хао-сът се намира сред първопотенциите наред с Гея (Земята), Тартар и Ерос, Ерот (Любовта). Тъй като за Гея и Тартар ще говорим по-нататък, то тук трябва да се каже нещо повече поне за Ерос. Ерос, заедно с Ефир и Метида («мисълта») са деца на Ереб («мракът») и Никта («нощта»), произлезли от Хаоса. Наричат го също Протогон («първороден»), Фанет («явяващ се, явен») и Фаетон («сияещ», «сияен»). Ерос е всевластна световна сила, представяли си го като смел стрелец, крилат, многоизкусен, владетел на ключовете на ефира, небето, морето, земята, царството на мъртвите и Тартар, дори като хитроумен, но жестокосърдечен «малчуган», подобен на вятъра, «златокос» и «златокрил» бог на любовта. Но да се върна отново на Хаоса; според Платон хаосът е мястото на разделянето и разчленението на стихиите, някои други си го представяли като пространството между небето и земята. Общо взето Ереб и Нощта (Никта) създали «световното яйце», от него се родил (по други све-дения) Ерос, а Ерос чрез смесване на всичко породил Земята, небето, морето, боговете и хората. Излиза, че Хаосът се разбира двояко: като физическо праз-но пространство, «напълнено» по-късно с всичко, от една страна, и като нещо живо и животворно, като основа на световния живот — от друга. Хаосът е бил разбиран и в следния многозначителен смисъл: като безкрайна протяж-ност, но не по отношение на пространството единствено, а особено спрямо времето. За това свидетелствуват думите на Марк Аврелий, написал:
«Обърни внимание на това как бързо всичко се предава на забрава, на Хаоса на времето, безпределно в едната и в другата страна…»,
сиреч Хаосът по някакъв начин се свързва с вечността, от която е произлязло и в която ще се върне (и непрекъснато се връща!) «нашето» време. Накрая трябва да се отбележи и тривиалната представа на по-късните времена, че Хаосът е първозданна безпорядъчност, «объркана смесица» на всичко с всичко, т. е. «хаос на нещата», който започва да отпада едва чрез привнасянето към него на животворна сила. Но в същото време как да се свърже това с уподобяването на Хаоса на «световно яйце», породило от себе си целия свят — и значи явяващо се носител на самия живот? (Явно за Хаоса представите не могат да са други освен… «хаотични»!) Наричали Хаоса страшна бездна (Орфей), символ на безпределността, «ужасна празнота», в която се коренят само първоначалните източници на живота, но не и самият живот, «безформена и всичко поглъщаща бездна», в която всички неща се разрушават и потъват, «разтопено битие», от което космическото първоединство се появява и в което то ще загине, «принцип на ставането», но и «вечна смърт за всичко живо», «вечно творящо живо лоно за всички жизнени оформености», «всемогъщ и безлик», но всичко оформящ (макар и сам безформен) Хаос, «световно чудовище», същност на което е пустотата и нищото (в които обаче е заложено всичко) и т. н. Тази плътна представа за Хаоса, която е изразена от руския познавач на гръцката митология А.Ф.Лосев, е напълно достатъчна за нашите цели.