Преследване на времето ((Изкуството на свободата))

на живота и битието. Какво носи в себе си многопластовият символ на Олимп?

Олимп е „най-високото“ място, това е планински връх в Тесалия, обител на боговете или мястото, където те живеят. Тук се намират дворците на Зевс и другите богове, построени и украсени от Хефест. Олимп е символ на върховната власт на новото поколение богове-олимпийци, победили титаните. За разлика от титаните олимпийците не са така ирационални, диви, „титанични“ и стихийни богове, те са по някакъв начин по-близки да човека и някак си „по-цивилизовани“, овладели себе си и своята сила, по-хамонични и съвършени, на което, вероятно, се дължи пристрастеността им към разума и мъдростта. На вратите на Олимп стоят „хорите“ („орите“), три сестри, дъщери на Зевс и Темида и сестри на „мойрите“, богините на съдбата, и „харитите“ (благодетелните богини). Та богините, пазещи вратите на Олимп, всъщност са богини на годишните времена („сезоните“), те се грижат за подредеността на живота, в това число и човешкия, внасят в него установена строга периодичност и наблюдават за закономерното му течене. Имената им са Евномия („благозаконие“), Дике („справедливост“) и Ирена („мир“). Тук нямам възможност (тъй като и не съществува особена потребност за това) да описвам пантеона на Олимп, но нека поне да кажа за сестрите на хорите, именно харитите, които въплъщават доброто, радостното и вечно младото начало на живота; това са благодетелните богини. Такива са съответно Аглая („сияйната“), Ефросина („благомислещата“) и Талия („цъфтящата“). Но като че ли другите сестри на хорите, а именно мойрите (от „мойра“, буквално „част“, оттук иде „участ“, участта, която получава всеки при раждането) са още по-значими персонажи в гръцкия пантеон. (Забелязвате ли, че тук все става дума за божества от… женски род, на които се приписва най-решаваща роля!) Мойрите са самостоятелни божества, които определят една или друга участ на човека, при това чрез изричане (оттук иде „рок“, „реченото“) на волята си, което дава насока на по-нататъшния, на бъдещия живот на човека (т.е. „отсъденото“ или съдбата). Отначало мойрите били представяни като тъмна, невидима сила, но по-късно се установява отчетлива представа за тях като три сестри. Техните имена са Лахесис („хвърляща жребия“), Клото („предящата“) и Атропос („неотвратимата“), съответно на това Лахесис определя жребия още до раждането на човека, Клото преде нишката на живота му, а Атропос неотвратимо приближава бъдещето. Платон смятал, че мойрите са дъщери на богинята Ананке („необходимостта“, въртяща „световното вретено“). Смятало се също, че дори и боговете са подвластни на мойрите и съдбата, самият Зевс, наричан „Мойрагет“ носи титлата на върховен бог и „изпълнител на съдбата“, което значи, че богът знае човешките дела и всичко онова, което мойрите са предназначили, както и онова, което са отказали — но нищо не може да променя (негово „задължение“ е да стане онова, което те са отредили, да се изпълни закона на съдбата). Съперница на мойрите в известен смисъл била само богинята Тиха (богиня на случая), която символизирала неустойчивостта и изменчивостта на живота.