Танцуващият дявол
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият дявол». Краткое содержание книги:
И действително — пиратът не само отървава кожата, но и отвлича красивата аристократка лейди Девън на своя кораб. Разгневена, тя се заклева, че няма да допусне да стане играчка в ръцете на развратния, но унищожително привлекателен похитител. Ала дългите дни и още по-дългите нощи под тропическото звездно небе почти сломяват съпротивата й. Ловък прелъстител и невероятно вещ любовник, Диабло знае как да достави наслада на една жена.
— Значи на Льо Ватур все пак може да се има доверие? — продължи Девън своето разследване, прекъсвайки размишленията на Диабло. Тя се надяваше, че отговорът ще разсее съмненията й относно французина.
— Само отчасти. — Диабло се намръщи, недоволен от внезапния интерес към пирата. — Защо проявяваш такова любопитство към Льо Ватур? Е, наистина изглежда доста привлекателно, когато се издокара, но все пак — защо?
Осъзнала грешката си, Девън бързо подхвърли:
— Изобщо не ме интересува. Говорех, колкото да поддържаме разговор.
— Когато си в прегръдките ми, разговорът е последното нещо, което желая — сподели Диабло, целувайки я по врата. — Хайде да влезем вътре, скъпа. Кайл се оттегли, а аз цяла вечер мечтая да те съблека. Признавам, роклята ти седи великолепно, но по-голямо удоволствие ще ми достави, ако я махна заедно с всички финтифлюшки, които прикриват красотата ти.
Девън рязко си пое дъх. Гласът му бе нисък и хриплив — най-чувственият, който бе чувала досега. Колко пъти само се бе заклевала да устои на унищожителния му чар, но решенията й се стопяваха при появата на бурните, спонтанни емоции. Когато той бе до нея, нищо друго нямаше значение, освен потребността да бъде докосвана и да го докосва. Нищо друго не я интересуваше, освен любовта на този жизнен мъж, който я обладаваше с дива забрава и я любеше до умопомрачение. Откритието, че отвръща на ласките му със същата дива самозабрава, бе достатъчна причина за Девън да иска да го напусне. Съвсем скоро положението щеше да стане неспасяемо и тя щеше да е обвързана с него завинаги.
Но какво означава завинаги, щом е свързано с Диабло. Палачът щеше да го преследва постоянно. Да свърже живота си с него, означаваше изпълнено с несигурност и опасности бъдеще. Щеше да доведе до мъка, раздяла и неизбежно да завърши със смърт. Само при мисълта, че не знае къде и кога ще го застигне смъртта, Девън изпитваше такава болка, че предпочиташе, заради себе си, да го напусне, но докато е още при него, не виждаше защо да не се наслади на ласките му. Един ден, съвсем скоро, ще остане само бегъл спомен от мъжа, в когото, тя с лекота би се влюбила.
— Знаеш ли какво ми се иска, Диабло? — попита тя импулсивно.
— Ако е във възможностите ми, имаш го — последва решителният му отговор. — Само не искай да те пусна. Не… Не мога.
— Да се любим тук, под звездите и луната, хладната трева ще ни служи за постеля.
Нежните й слова го възбудиха начаса. Когато най-после проговори, откри, колко му е трудно от вълнение да произнася думите.
— Желанието ти да те любя е повече от всичко, което някога съм се надявал да чуя от теб.
Обърна я в прегръдката си и устните му се впиха в нейните с изгаряща страст — тя се плъзна по всички фибри на тялото й.
С копнеж да усети кожата му, Девън плъзна ръка под ризата и остана възхитена от ефекта. Стегнатата плът и потреперващите под пръстите й мускули бяха като обвити в коприна стомана и Диабло простена от възбуда.
Вкусвайки сладостта на целувката й, той бавно я отпусна на земята и съблече ризата си. Девън забрави и място, и време, докато се гушеше към гърдите му, а устните й търсеха дребните зърна на плоските му мъжки гърди. Тя ги покри с целувки и жадно ги засмука.
— Кокали Господни! Скъпа, ще ми се да знам на какао се дължи този изблик на неутолима страст. Дано е заради моята привлекателност, но нещо ми подсказва, че не е само това.
— Не се опитай да разгадаеш мотивите, Диабло — измърка Девън прелъстително. — Отпусни се и се наслади на тази нощ.
— И всички предстоящи нощи— бързо добави той, а трапчинката заигра в крайчето на устата му. — Обожавам те, скъпа.
Девън знаеше, че думите му, изречени в мигове на раздираща страст, не означават кой знае колко, но допринасяха за вълшебството на момента. Момент, който можеше никога да не се повтори. С бързи и умели движения Диабло я разсъблече и голото й тяло заблестя като нежен алабастър на лунната светлина. В следващия миг изпита ужасна потребност от нея, не бе в състояние да чака повече. Нямаше време нито да свали панталоните си, нито за нежни слова и целувки: искаше да я обладае веднага, тук, сега, завинаги. С треперещи пръсти разкопча панталоните и освободи органа на своята мъжественост готов и настойчиво дирещ наградата си.
— Скъпа, съжалявам. Невъзможно ми е да се въздържам повече.
Набъбналият му член щръкна гордо, когато той се надвеси над нея. Коленичи между краката и върху меката трева, и покри с целувки нежния й като кадифе корем, а после всяка гърда поотделно. С отработена вещина твърдото му мъжко тяло се плъзна в разтапящо сладката й топлина. Той се зарови дълбоко, невероятно дълбоко, в нейната топлина — тя го чакаше и изтръгна стон, дошъл сякаш от дълбините на душата й. Оказа се, че е не по-малко готова и го желае със страст като неговата.