Космическият език (Мистичните учения на суфиите)

Това ни говори, че освен психическия и духовен ефект, който звукът възпроизвежда върху човека, съществува и физически ефект. От метафизична гледна точка дишането е жизнен ток на праната. Този жизнен ток съществува също и в такива неща, като животинските струни или кожата на барабана. В тях също има част от живота и именно в тази степен техният жизнен ток може да се чуе, той докосва праната на живите създания и им придава допълнителен живот. Именно по тази причина примитивните племена, които използват само барабан или прости духови инструменти, свирейки постоянно на тях, изпадат в такова състояние, че се наслаждават на екстаза. Как възниква огромната популярност на джаза? Тя произлиза от същия принцип. Джазът не заставя мозъка много да мисли за техническата страна на музиката, той не принуждава душата да мисли за духовни неща, той не заставя сърцето да мисли по-дълбоко. Той не докосва сърцето и душата, а стига до физическото тяло, позволява му да обнови жизнената сила с помощта на определен ритъм и определен звук. Това дава на хората — имам пред вид мнозинството — голяма сила, енергия и заинтересованост, отколкото музиката, която напряга ума. Тези, които не искат да бъдат възвишени духовно, не вярват в духовни неща и не искат да се затрудняват, джазът оставя в усамотение, макар че в същото време въздейства върху всички, които го слушат.

Ако се опитате да сравните глас и инструмент, ще видите, че това е невъзможно, защото гласът е жив. Движение, поглед, съприкосновение, дори дишането, излизащо от ноздрите, не се разпростират така далеч, както гласът. Съществуват три степени на тока на дишането. Първата степен е простото дишане, вдишвано и издишвано през ноздрите. Този ток се простира навън и има определен ефект. По-голямата степен на тока на дишането е духането. Когато човек духа през устните, този ток на дишането се направлява по-интензивно, затова лечителите, разбиращи този принцип, го използват. А третата степен, която дишането е най-интензивно, има звук, защото тук дишането, излизащо под формата на звук, е оживено. В Близкия Изток сред православните християни и арменци съществува обичай да не се използва орган в църквите — те използват акорд или звук, който издават десет или дванадесет човека със затворени устни. И всеки, който го е чувал, ще каже, че те са прави — звукът на органа е значително по-изкуствен в сравнение със звука, възпроизведен от гласовете на тези хора със затворени устни. Той има такъв забележителен магически ефект, прониква така далече и толкова дълбоко в сърцето и създава такава религиозна атмосфера, че човек не чувства никаква необходимост от орган — това е естествен орган, създаден от Бога. Брамините, дори сега изучавайки Ведите, постигат не само смисъла на написаното или неговото значение, те изучават също произношението на всяка сричка, всеки звук и го правят години, години и години. Чул един път звука, браминът не мисли: „Аз съм го научил“. Не, той знае, че само многократно повторената дума създава този магнетизъм, това електричество, този жизнен ток, който е необходим и който идва благодарение само на повторението.