Жестоко и необичайно
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жестоко и необичайно». Краткое содержание книги:
Той вдигна очи.
— Не знам защо.
В този миг вратата на кабинета ми се отвори и се появи Луси. Тя седна от другата страна на камината срещу Марино, който сега бе с гръб към огъня, опрял лакти на коленете си.
— Какво можеш да ми кажеш за АДС? — попита ме тя така, сякаш Марино изобщо го нямаше в стаята.
— Какво би искала да знаеш? — казах аз.
— Езика. Дали работят с мейнфрейм.
— Не съм запозната с техническите детайли. Защо?
— Бих могла да разбера дали файловете са били подменени.
Усетих, че Марино ме гледа.
— Не можеш да проникнеш в компютъра на Щатската полиция, Луси.
— Вероятно бих могла, но аз не настоявам за това. Може да има някакъв друг начин да се доберем до тях.
Марино се обърна към нея.
— Искаш да кажеш, че би могла да установиш дали досието на Уодел е било сменено в АДС?
— Да. Казвам, че бих могла да позная дали досиетата на Уодел са били сменени.
Марино стисна зъби.
— Струва ми се, че ако някой е бил достатъчно хитър да го направи, той се е застраховал и срещу опитите на някакъв си компютърен „гений“ да го пипне.
— Аз не съм компютърен гений. Въобще не съм никакъв гений.
Двамата млъкнаха и останаха така, седнали един срещу друг от двете страни на камината.
— Не можеш да проникнеш в АДС — казах на Луси.
Тя ме погледна студено.
— Не и сама — добавих аз. — Не и докато не открием сигурен достъп. И дори да има такъв начин, бих предпочела ти да стоиш настрана от всичко това.
— Не съм сигурна, че предпочиташ да стоя настрана. Знаеш, че ако нещо е било подправено, аз ще го открия, лельо Кей.
— Детето страда от мания за величие — каза Марино и се изправи на крака.
— Ако сега извадиш пистолета си и се прицелиш, би ли могъл да улучиш числото дванайсет на ей онзи часовник там на стената? — попита го Луси.
— Нямам никакво желание да стрелям в къщата на леля ти, за да ти доказвам нещо.
— Можеш ли да улучиш дванайсетицата от мястото, където си застанал?
— Мога.
— Сигурен ли си?
— Да, сигурен съм.
— Лейтенантът страда от мания за величие — рече ми Луси.
Марино се извърна към огъня, но аз успях да забележа, че се усмихва.
— Нийлс Вандър има на разположение само компютри и принтер — каза Луси. — Той е свързан с компютъра на Щатската полиция чрез модем. Винаги ли е било така?
— Не — отговорих аз. — Преди да се премести в новата сграда, той имаше по-голямо оборудване.
— Опиши ми го.
— Е, имаше няколко различни компонента. Но основният му компютър приличаше на онзи в кабинета на Маргарет — отговорих аз и като се сетих, че Луси не е влизала в стаята на Маргарет, добавих: — Мини.
Огънят хвърляше трепкащи сенки върху лицето й.
— Хващам се на бас, че АДС хем е мейнфрейм, хем не е. Хващам се на бас, че това е поредица от минита, свързани чрез UNIX или чрез друг мултиюзър. Вероятно бих могла да го направя и от твоя терминал тук в къщата, лельо Кей.
— Не искам да ме проследят и да ме открият — разпалено заявих аз.
— Нищо няма да проследят. Ще се свържа с твоя компютър в центъра, ще заобиколя, връзката ще бъде много усложнена. Когато всичко свърши, ще бъде много трудно да се проследи каквото и да било.
Марино тръгна към банята.
— Той се държи така, сякаш живее тук — рече Луси.
— Не съвсем — отговорих аз.
Няколко минути по-късно изпратих Марино до вратата. Покритият с ледена коричка сняг, затрупал моравата, сякаш излъчваше светлина, а острият въздух ми напомни за първото дръпване от ментолова цигара.
— Много ще се радвам, ако на Коледа дойдеш да вечеряш с нас — казах му от прага.
Той се поколеба, поглеждайки към колата си, паркирана на улицата.
— Страшно си любезна, но няма да мога, докторке.
— Не бих искала да се отнасяш с такава неприязън към Луси — обидено рекох аз.
— Дотегна ми да ме третира като тъпак, който е бил роден в хамбар.
— Понякога се държиш като такъв. И въобще не се стараеш да спечелиш уважението й.
— Тя е едно разглезено хлапе от Маями.
— Когато беше десетгодишна, Луси беше хлапе от Маями — отвърнах аз. — Но никога не е била разглезена. Всъщност може да се каже, че е точно обратното. Искам двамата да се разбирате. Искам това да е моят коледен подарък.
— Кой е казал, че искам да ти направя коледен подарък?
— Разбира се, че искаш. Ще ми подариш точно онова, за което те помолих. И знам как точно ще го постигнем.
— Как? — с подозрение попита той.
— Луси иска да се научи да стреля, а ти току-що й заяви, че можеш да улучиш дванайсетицата върху циферблата на часовника. Можеш да й дадеш някой и друг урок по стрелба.
— Остави тази работа — рече Марино.