Жестоко и необичайно
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жестоко и необичайно». Краткое содержание книги:
— Тогава защо ти са картичките е пръстовите отпечатъци на Уодел?
— Искам да съм сигурен, че миналата седмица си аутопсирала именно Уодел — рязко ми отговори Вандър.
— За какво говориш, дявол да го вземе? — объркано извика Марино.
— Сега ще ви покажа.
Вандър седна пред входящия терминал, който чрез модем бе свързан с компютъра на Щатската полиция, съхраняващ банка с повече от шест милиона пръстови отпечатъци. Натисна няколко клавиша, за да включи лазерния принтер.
— Идеалните отпечатъци са малко и не се срещат често, но тук имаме един. — Вандър продължи да натиска клавишите и на екрана се появи яркобял пръстов отпечатък. — Десен показалец, спираловиден отпечатък. — Посочи ни водовъртежа от линии зад стъклото. — Дяволски добър е и е взет от къщата на Дженифър Дейтън.
— От кое място в къщата й? — попитах аз.
— От стол в трапезарията. Отначало си помислих, че има някаква грешка. Но явно не е така. — Вандър продължаваше да се взира в екрана. След малко продължи да набира. — Отпечатъкът е на Рони Джо Уодел.
— Невъзможно е. — Бях направо шокирана.
— Естествено е да си помислиш така — разсеяно изрече Вандър.
— Откри ли нещо в къщата на Дженифър Дейтън, което би могло да ни подскаже, че тя и Уодел са се познавали? — попитах аз Марино и отворих папката, посветена на случая „Уодел“.
— Ако имаш пръстовите отпечатъци на Уодел, взети в моргата — каза ми Вандър, — ще ги сравним с тези от АДС.
Извадих два кафяви плика и се учудих, че не са дебели и тежки. Усетих как лицето ми пламва, когато ги отворих един след друг и вътре открих само онова, което бях очаквала — снимките. Плика с десетте картички с пръстовите отпечатъци на Уодел го нямаше. Когато вдигнах очи, всички се бяха вторачили в мен.
— Нищо не разбирам — казах, усещайки върху себе си смутения поглед на Луси.
— Нямаш пръстовите му отпечатъци? — недоверчиво попита Марино.
Отново проверих папката.
— Тук ги няма.
— Обикновено Сюзън взема отпечатъците, нали така? — каза той.
— Да. Винаги. Трябваше да направи два комплекта — един за затвора и един за нас. Може да ги е дала на Фийлдинг и той да е забравил да ми ги донесе.
Извадих бележника си и посегнах към телефона. Фийлдинг си беше у дома и не знаеше нищо за картичките с пръстовите отпечатъци.
— Не, не съм забелязал да му взема отпечатъци, но аз не забелязвам половината от онова, което става около мен — каза той. — Просто предположих, че е дала картичките на теб.
Набирах телефонния номер на Сюзън и междувременно се опитвах да си спомня дали съм я виждала да вади картичките, или да притиска пръстите на Уодел върху мастиления тампон.
— Да си забелязал Сюзън да взема пръстови отпечатъци на Уодел? — попитах Марино, докато телефонът на Сюзън продължаваше да дава „свободно“.
— Докато аз бях там, нямаше такова нещо. Щях да й предложа помощта си, ако се беше заела е това.
— Не отговаря — рекох аз и оставих слушалката.
— Уодел беше кремиран — каза Вандър.
— Да — отвърнах аз. Всички замълчахме.
После Марино малко рязко се обърна към Луси:
— Имаш ли нещо против? Трябва да поговорим насаме.
— Можеш да седнеш в моя кабинет — рече й Вандър. — Надолу по коридора последният вдясно.
Когато тя излезе, Марино започна:
— Предполага се, че Уодел е прекарал в затвора десет години и няма начин отпечатъкът, намерен в къщата на Дженифър Дейтън, да е бил оставен преди десет години. Тя се е преместила в къщата на Саутсайд преди няколко месеца, а мебелировката на трапезарията изглежда съвсем нова. Плюс това върху килима във всекидневната й има следи, които подсказват, че един стол от трапезарията е бил пренесен там, и то може би във вечерта на убийството. Ето защо най-напред поисках да проверят столовете.
— Това е неосъществимо — обади се Вандър. — В този момент ние не сме в състояние да докажем, че човекът, който е бил екзекутиран миналата седмица, е Рони Джо Уодел.
— Може би има някакво друго обяснение на това по какъв начин отпечатъкът на Уодел е попаднал върху един стол в къщата на Дженифър Дейтън — казах аз. — Например в затвора има дърводелска работилница, където се изработват мебели.
— Малко е вероятно, дявол го взел — рече Марино. — Осъдените на смърт не се занимават с дърводелство. И дори да го правеха, повечето граждани няма как да се сдобият с изработени в затвора мебели.
— Въпреки това — обади се Вандър — би било много интересно, ако успеете да разберете откъде е купила мебелите за трапезарията си.
— Не се притеснявай, Това е задача от първостепенна важност.
— Цялата документация около арестуването на Уодел, включително и пръстовите му отпечатъци, би трябвало да се намират във ФБР — добави Вандър. — Ще взема копие, ще открия и фотографията на палеца от случая „Робин Найсмит“. Къде другаде е бил арестуван Уодел?