Жестоко и необичайно
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жестоко и необичайно». Краткое содержание книги:
Придърпах стол и седнах до него.
— Това е кодът на окръг Колумбия.
— Различавам три и четири. Дали не е осем?
— Мисля, че е три — казах аз.
— Така. Ти си права. Несъмнено това е три.
Той продължи да работи и още цифри и думи се появиха на екрана. После въздъхна и каза:
— Дявол да го вземе, не виждам последната цифра. Просто я няма, но виж това преди кода на окръг Колумбия. „До“, следвано от двоеточие. И точно отдолу „от“, пак следвано от двоеточие и още един номер. Осем-нула-четири. Местен е. Този номер е много неясен. Пет и може би седем. А дали не е девет?
— Струва ми се, че това е номерът на Дженифър Дейтън — рекох аз. — Факсът и телефонът й са на една линия. Имаше факс в офиса си, захранва се с обикновена хартия. Явно, че върху този лист е написала някакъв факс. Какво ли е изпратила? Отделен документ ли? Не се разбира.
— Още не сме свършили. Ето, появява се нещо, което прилича на датата. Единайсет ли е? Не, това е седем. Седемнайсети декември. Сега ще слезем надолу.
Той премести „мишката“ и стрелките се плъзнаха надолу. Натисна един клавиш и увеличи сектора, върху който искаше да работи. После започна да го оцветява в различни оттенъци на сивото. Аз седях съвсем неподвижно, докато на екрана бавно започнаха да се появяват различни изображения — криви, точки, буквата t. Вандър работеше мълчаливо. Ние двамата почти не мигахме, не смеехме да дишаме. Цял час седяхме така, думите постепенно придобиваха по-ясни очертания, един оттенък на сивото контрастираше с друг, молекула по молекула, милиметър по милиметър. Той ги умоляваше, придумваше ги да се появят. Беше невероятно. Всичко се виждаше.
Точно преди една седмица, три дни преди смъртта си, Дженифър Дейтън бе изпратила във Вашингтон, окръг Колумбия, следния факс:
Да, ще ви сътруднича, но е твърде късно, твърде късно, твърде късно. По-добре е вие да дойдете тук. Това е толкова грешно!
Когато най-накрая откъснах очи от екрана, главата ми се въртеше. Погледът ми беше замъглен, адреналинът ми се бе повишил.
— Марино веднага трябва да види това. Надявам се, че ще успеем да открием чий е номерът на факса, вашингтонският номер. Липсва ни само последната цифра. Колко ли са във Вашингтон факсовите номера като този, ако не смятаме последната цифра?
— От нула до девет. — Вандър повиши глас, за да надвие тракането на принтера. — Може да са само десет. Десет номера, с факс или не, точно като този, без последната цифра.
Той ми даде една от разпечатките.
— Ще изчистя изображението още малко и ще ти дам едно по-добро копие по-късно — рече той. — Има и още нещо. Не мога да се добера до онзи пръстов отпечатък на Рони Уодел, до снимката на отпечатъка на окървавения му палец, открит в къщата на Робин Найсмит. Всеки път, когато се обадя в архива, там ми казват, че все още търсят папката.
— Нали знаеш, по това време на годината там сигурно почти няма хора — казах аз, опитвайки се да потисна лошите си предчувствия.
Щом се върнах в кабинета си, се обадих на Марино и му съобщих какво сме открили.
— По дяволите, ще трябва да се откажем от телефонната компания — рече той. — Моят човек там вече е излязъл в отпуск и никой друг няма да се съгласи да се трепе за нас в навечерието на Коледа.
— Има възможност сами да открием на кого е изпратила факса — казах аз.
— Не знам, не можем да изпратим факс: „Кой си ти?“ И да се надяваме в отговор да получим друг факс: „Здрасти. Аз съм убиецът на Дженифър Дейтън.“
— Зависи дали човекът има своя „марка“, програмирана във факс машината му.
— Марка ли?
— По-изисканите факс машини позволяват да програмираш името си или името на компанията в системата. Тази „марка“ автоматично ще се появи на всеки факс, който изпратиш. Но което е по-важно, „марката“ на човека, който получава факса, ще се появи също така на екранчето на машината, изпратила факса. С други думи, ако аз ти изпратя факс, на екранчето на моята факс машина ще видя: „Полицейско управление, Ричмънд“ — точно над номера, който току-що съм набрала.
— А ти имаш ли достъп до такава шикозна факс машина? Нашата в полицията не я бива.
— Имам тук, в службата.
Бързо направих списък с десет телефонни номера — всеки започваше с шестте цифри, които ние с Вандър бяхме успели да разчетем върху листа, намерен на леглото на Дженифър Дейтън. И завършваше с нула, едно, две, три и тъй нататък. После започнах да ги пробвам един по един. Само при набирането на един от тях се чу нечовешки, пронизителен звук.