Жестоко и необичайно
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жестоко и необичайно». Краткое содержание книги:
— Бих предпочела да остана тук — каза тя. — Така ми се иска да се заема с АДС.
— Имай търпение — отвърнах й, макар че сама нямах никакво търпение.
Късно следобед оставих още едно съобщение на диспечера за Марино и реших, че или пейджерът му не работи, или е толкова зает, та не може да намери телефонен автомат. В прозорците на съседите проблясваха пламъчетата на свещите, а високо над дърветата светеше пълната луна. Пуснах си коледна музика в изпълнение на Павароти и Нюйоркската филхармония, за да си създам подходящо настроение, докато се къпех и се обличах. У съседите трябваше да бъда най-рано в седем. Тъй че имах достатъчно време да намина да видя Сюзън и да поговоря с нея.
Позвъних й и се изненадах, че сама вдигна слушалката, а когато я попитах дали мога да я посетя, отговори ми притеснено и с нежелание.
— Джейсън излезе — рече тя, сякаш това имаше някакво значение. — Отиде в парка.
— Е, взела съм някои неща за теб — казах.
— Какви неща?
— За празника. Трябва да отида и на друго място на гости, тъй че няма да се застоявам при теб. Така добре ли е?
— Да. Искам да кажа, че е мило от твоя страна.
Бях забравила, че живее в Саутсайд, където ходех рядко и лесно можех да се загубя. Пътуването беше по-ужасно, отколкото бях очаквала, магистралата бе задръстена от закъснели купувачи, готови да те избутат от нея, за да се справят с коледните си приготовления. Паркингите бяха претъпкани, магазините и парковете сияеха в такива ярки светлини, че човек можеше да ослепее. Кварталът на Сюзън беше много тъмен, два пъти трябваше да спирам и да включвам осветлението в колата си, за да прочета адреса и упътванията й. Обикалях доста и най-накрая открих малката й къща, притисната между две други, изглеждащи точно като нея.
— Здрасти — казах аз, надничайки иззад листата на розовата коледна звезда, която държах в ръцете си.
Сюзън припряно заключи вратата и ме въведе във всекидневната. Избута купчината книги и списания настрана и сложи цветето на масичката за кафе.
— Как си? — попитах я.
— По-добре съм. Искаш ли да пийнеш нещо? Подай ми палтото си.
— Благодаря. Няма да пия. Имам само минутка. — Връчих й едно пакетче. — Това е дребно подаръче, нещо, което купих миналото лято в Сан Франциско.
Седнах на канапето.
— Ау! Ти наистина рано си напазарувала. — Сви се в едно кресло е висока облегалка, избягвайки погледа ми. — Искаш ли да го отворя сега?
— Както желаеш.
Тя внимателно свали копринената панделка. Приглади хартията и много грижливо я сгъна, сякаш смяташе отново да я използва, накрая я остави в скута си и отвори черната кутийка.
— О! — задъхано възкликна Сюзън, когато разгъна червения копринен шал.
— Помислих си, че ще ти стои добре с черното палто — казах. — Не знам ти как си, но аз не понасям вълна да се допира до кожата ми.
— Красив е. Вие наистина сте много предвидлива, доктор Скарпета. Досега никога не ми се е случвало някой да ми донесе нещо от Сан Франциско.
Изражението на лицето й бе покъртително и изведнъж започнах по-ясно да виждам нещата наоколо. Сюзън носеше жълт хавлиен халат, протъркан на ръкавите, и черни къси чорапи, които сигурно принадлежаха на съпруга й. Мебелите бяха евтини и издраскани, тапицерията им — лъснала от употреба. Изкуствената елха е няколко липсващи клончета бе сложена до малкия телевизор и бе оскъдно украсена. Под нея имаше малко подаръци. На една стена бе подпряна сгъваема бебешка люлка, явно купена на старо.
Сюзън забеляза, че се оглеждам и се смути.
— Всичко е толкова чисто — рекох.
— Нали знаеш каква съм. Маниачка на тема „чистота“.
— За щастие. Ако една морга може да изглежда страхотно, нашата е такава.
Тя внимателно сгъна шала и го сложи в кутийката. Пристегна още повече халата си и мълчаливо впери поглед в коледната звезда.
— Сюзън — кротко подхванах аз, — искаш ли да поговорим?
Тя не вдигна поглед към мен.
— За теб не е обичайно да се разстройваш така, както направи онази сутрин. За теб не е обичайно да отсъстваш от работа и после да напуснеш, без дори да ми се обадиш.
Пое си дълбоко дъх.
— Наистина съжалявам. Нещо хич не ме бива напоследък. Реагирам прекалено бурно. Както когато се сетих за Джуди.
— Смъртта на сестра ти сигурно е била ужасно преживяване.
— Бяхме близначки. Не съвсем еднакви. Джуди беше много по-хубава от мен. В това беше и част от проблема. Дорийн й завиждаше.
— Дорийн беше момичето, което се е представяло за вещица, така ли?