Трите карти
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Трите карти». Краткое содержание книги:
— Ела тук — нетърпеливо повтори Роланд. — Нямаме много време, а и това, което трябва да направя, изобщо не ми харесва. Никога не съм го правил. Никога не съм мислил, че ще ми се наложи. — Изкриви устни в горчива гримаса. — Но ще трябва да свикна с подобни неща.
Еди бавно се приближи към него, краката му едва го държаха, сякаш бяха гумени. Бялата му кожа блестеше под неземната светлина. „Кой си ти, Роланд? — запита се той. — Що за човек си? И какво изгаря тялото ти — дали е само температура? Или някаква лудост? Мисля, че и двете.“
Божичко, нуждаеше се от една инжекция! Нещо повече: заслужаваше я!
— Какво не си правил никога? — попита. — За какво говориш?
— Вземи това. — Роланд посочи стария револвер, който висеше в кобура на дясното му бедро. Всъщност не го посочи, защото нямаше пръсти; ръката му завършваше с омотани в парцал чуканчета. — Не мога да го използвам. Нито сега, нито по-късно.
— Аз… — Еди преглътна. — Не искам да го докосвам.
— И аз не искам да го докосваш — отвърна Стрелецът с удивителна любезност, — но се боя, че нямаме избор. Ще има престрелка.
— Така ли?
— Да. И то доста ожесточена.
18
Балазар ставаше все по-неспокоен. Прекалено дълго се забавиха. Прекалено дълго, а и в тоалетната беше прекалено тихо. Някъде отдалеч, може би от съседната пряка долетяха крясъци, чуха се два-три гърмежа, сякаш изстрелваха ракети…, но когато човек се занимава с такива сериозни дела като Балазар, той не обръща внимание на някакви си ракети.
Писък. Това писък ли беше?
„Не обръщай внимание. Това, което се случва на съседната пряка, не те засяга. Започваш да се държиш като някоя бабичка.“
И все пак нещата очевидно вървяха зле. Много зле.
— Джак? — провикна се към затворената врата.
Никакъв отговор.
Балазар отвори лявото чекмедже на бюрото си и извади пистолет. Не беше колт „Кобра“, малък и удобен за носене в таен кобур, а магнум калибър 357.
— Чими! — извика. — Ела тук!
Затръшна чекмеджето. Кулата от карти се разпадна с леко шумолене, почти като въздишка. Балазар дори не забеляза.
Стокилограмовият Чими Дрето като че изпълни рамката на вратата. Видя, че Босът е извадил пистолета си от чекмеджето, и побърза да измъкне своя изпод сакото.
— Клаудио и Трикс да дойдат тук — нареди Балазар. — Веднага. Хлапето е намислило нещо.
— Имаме проблем.
Той отмести поглед от вратата на тоалетната към Чими.
— О, само това ми липсваше. Какво има?
Чими облиза устни. Не би искал да съобщи на шефа лоши новини дори и той да беше в добро настроение, а сега…
— Ами… — започна той и отново облиза устни, — виждате ли…
— Побързай, по дяволите! — изкрещя Балазар.
19
Ръкохватката от сандалово дърво на револвера бе толкова гладка, че Еди едва не го изпусна в краката си. Огромното оръжие изглеждаше праисторическо и толкова тежко, че май щеше да се наложи да го държи с две ръце. „Откатът — помисли си той — ще ме изпрати в най-близката стена. Ако това чудо изобщо може да стреля.“ Ала сякаш нещо го теглеше към оръжието: осъзнаваше за какво служи то, досещаше се за неговата мрачна и кървава история и сякаш се стремеше да я продължи.
„Само най-добрите са го държали — каза си. — Поне до този момент.“
„Готов ли си?“ — попита Роланд.
„Не, но да тръгваме.“
Хвана Стрелеца за китката. Той обгърна голите му рамене с дясната си ръка.
Заедно преминаха прага, напуснаха ветровития сумрак на брега в света на Роланд и се озоваха под хладната флуоресцентна светлина в тоалетната на Балазар.
Еди примигна, очите му привикваха с осветлението. Чу гласа на Чими Дрето в съседната стая, който каза: „Имаме проблем.“ „Всеки има проблеми“ — помисли си Еди, сетне спря погледа си върху аптечната, която беше отворена. Стори му се, че чува гласа на Балазар, нареждащ на Джак да претърси тоалетната, чу и Андолини, който попита дали там има някакъв тайник. Балазар бе замълчал, преди да отговори. „Зад аптечката — бе казал той. — Там държа някои яйчни вещи.“
Андолини беше отместил металния панел, но бе забравил да го върне на мястото му.
— Роланд! — прошепна Еди.
Стрелецът притисна цевта към устните си, давайки му знак да замълчи. Младежът тихичко се промъкна до аптечката.
Личните вещи на Балазар се оказаха шишенце с очистително, някакво списание, озаглавено „Детска игра“ (две осемгодишни момиченца на корицата се целуваха в захлас)… и десетина опаковки кефлекс. Еди знаеше какво представлява кефлексът. Всички наркомани, които използваха спринцовки, знаеха.
Кефлексът беше антибиотик.
— О, само това ми липсваше — казваше Балазар. Гласът му звучеше тревожно. — Какво има, Чими?