Трите карти

— Какво чакате? — извика Балазар. — Направете ги на решето!

„Големия“ Джордж Бионди и другият тип, който бе седял в склада, се появиха на прага. Онзи от склада крещеше нещо на италиански.

Еди се изправи и се прицели към мъжете до вратата. „Знае, че Балазар се е спотаил там, но смята, че вече нямам оръжие — помисли си Роланд. — Ето още един човек, който е готов да умре за теб, Роланд. Какво зло си извършил, та си наказан да губиш най-преданите си приятели?“

Балазар се изправи, но не забеляза, че Стрелецът е зад него. Мислеше само как да пречука проклетия наркоман, който му бе докарал толкова неприятности.

— Не — обади се Роланд и Босът се обърна; на лицето му бе изписана изненада.

— Майнат… — започна Балазар и вдигна магнума. Роланд го простреля четири пъти с автоматичния пистолет на Клаудио. Това бе евтино малко оръжие, наподобяващо играчка, и докосването до него омърси ръката му, но вероятно един презрян човек трябваше да бъде убит с презряно оръжие.

Енрико Балазар умря с изражение на безгранична изненада.

— Здрасти, Джордж! — извика Еди и натисна спусъка. Отново се разнесе грохотът, който радваше ухото му. „Този не засече нито веднъж — помисли си младежът. — Явно направих добър избор.“ Джордж успя да стреля още веднъж преди куршумът да го отхвърли назад, да го прекатури като кегла и да накара да запищи от болка. Някаква ирационална, но натрапчива мисъл завладя Еди: че револверът на Роланд притежава магическата сила на талисман, който го закриля. Докато го държеше, нищо не можеше да му се случи.

Отново се възцари тишина, нарушавана единствено от стоновете на мъжа, върху когото се бе стоварил Големия Джордж (когато Джордж падна върху Руди Векио — това бе името на нещастника — му счупи три ребра) и от пищенето в ушите му. Питаше се дали някога отново ще чува нормално. В сравнение с престрелката, която сякаш бе свършила, и най-оглушителният рок концерт звучеше не по-гръмко от радиоапарат, включен на две преки оттук.

Кабинетът на Балазар беше неузнаваем. От обзавеждането му не бе останала и следа. Еди се огледа с широко отворените очи на хлапе, което вижда нещо за пръв път, но Роланд беше виждал този поглед у мнозина. Независимо дали ставаше въпрос за бойно поле, осеяно с хиляди жертви, загинали от снаряд, куршум, сабя или алебарда, или пък за тясна стаичка, в която петима или шестима души се бяха избили взаимно, всичко свършваше по един и същи начин: като кланица, пропита с мирис на барут и сурово месо.

Стената между тоалетната и кабинетът беше изчезнала с изключение на няколко назъбени парчета. Подът бе осеян с парчета стъкло. От окачения таван, който Трикс Постино бе надупчил със своя М-16, висяха парчета като ленти одрана кожа.

Еди се изкашля сухо. Сега вече чуваше и други звуци — оживен разговор, крясъци в бара, вой на сирени вън на улицата.

— Колко души бяха? — попита го Стрелецът. — Дали очистихме всички?

— Така мисля.

— Имам нещо за теб, Еди — обади се Кевин Блейк, който стоеше в коридора. — Надявам се да ти хареса, то е нещо като сувенир, нали разбираш? — Това, което Балазар не успя да стори с по-малкия от братята Дийн, Кевин бе направил с по-големия. Той хвърли отрязаната глава на Хенри в стаята.