Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)
- Автор: Ерчиван Ердоган
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: «Дилок»
- Переводчик: Светослав Коев
- Жанр: История
Электронная книга - «Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)». Краткое содержание книги:
Възходът на древен Египет към висока култура всъщност трябва да е протекъл доста по-различно, отколкото научните среди днес продължават да твърдят. Съвсем очевидно античните учени от различни точки на земното кълбо са разполагали с невероятни и загадъчни познания. Съществуват доказателства, че не само мореплаването е на възраст 60 000 години, но че употребата на уранова руда, електричество, микроскопи, летателни апарати, дори и гениите експерименти не са били безизвестни за тях. Не само египтолози, но и сътрудници на NASA добре знаят, че по всяка вероятност в центъра на Голямата пирамида е имало източник на радиоактивна енергия с не по-малка сила от ядрен заряд!
Смущаващото в случая е по-скоро това, че официалната египтология е добре запозната с фактите, но мълчи. Защо?
В специализираната си книга немският журналист изследовател Ердоган Ерчиван разказва съдържателно и много вълнуващо за забележителните събития и обрати, белязали развитието не само на Египет, но и на целия древен свят.
Възможно ли е изобщо античните хора без чужда помощ, само със собствени ресурси, да реализират научни резултати и заключения, близки до постиганите с най-съвременни технологии?
Защо откритите при пълна секретност четвърта и пета камера в Голямата пирамида остават недостъпни за обществеността? Защо от новооткритите подземни тунели и лабиринти се интересуват военни, а не египтолози?
Инсайдери разказват за античен подземен град под платото Гиза и за мистериозен ядрен реактор в тялото на Голямата пирамида.
Защо най-важните открития са пазени в тайна от египтолозите?
Египетският йероглиф-змия «тхет» означава освен «змия» — и «тяло». Подобно стоят нещата с кобра-йероглифа «ага», който означава обикновена змия, но и понятието за женско «божество». Следователно тези понятия, изобразявани със змии, също биха могли да съдържат криптографски послания за откритите едва преди 50 години ДНК нишки, които ние днес изобразяваме като приличаща на змии верига. Странно, но изглежда, че «Египетската книга на портите» наистина ще потвърди това предположение. В една илюстрация по време на петия час (сцена 31) дванадесет безименни и без никакви отличителни знаци Богове носят змия, на която е нарисуван йероглифа за «продължителност на живота». В текста е наречена «метуи», което проф. Хорнунг превежда като «двойно въже». Докато божествените персонажи са наречени с колективното «тези, които носят продължителността на живота на запад», друга сцена показва как едно единствено божество вплита в човек продължителността на живота.
При това става дума за древната представа на фараоните за времето като змия, която тук събира в себе си конкретно количество «продължителност на живота» за всички същества. По-нататък текстът за древноегипетския вариант на «двойната спирала» в Книгата на портите гласи:
«О, Богове, които управлявате Дуат, които носите „двойното въже“, когато отмервате продължителността на живота — дано уловите „двойното въже“, дано Вие да отмерите живота, който е над него«.
Това доказателство ли е, че фараоните са познавали «двойната спирала» като носител на наследствената клетъчна информация?
Антрополозите д-р Юджин Харис и д-р Джоди Хей от университета Rutger в Ню Джързи през 1998 г. систематизираха ДНК материал на хора от осем поколения и останаха стреснати от резултата. Те всъщност открили, че гена за захарната обмяна, известен като PDHA1 се среща в отделни структурни групи. Те установили, че този ген съществува и в секвенциите (хатплотипи) на нуклеотидните бази на неандерталеца. Ръководителят на научния екип проф. Хенри Харпъндинг коментира откритието по следния начин:
«Това е важно доказателство! Ако изхождаме от импликациите на тези резултати, то хипотезата „Out of Africa“ е грешна».
Един друг ген с името NR2W, който беше открит от д-р Джо 3. Циен и проф. Лий М. Силвър от университета в Принстън (САЩ) е генът, който управлява интелигентността на всички земни същества. След дългогодишни опити, в които в яйцеклетки на гризачи бил инжектиран въпросният генетичен материал, бяха създадени интелигентни супермишки, чиито възможности бяха демонстрирани през 2000 година. Според показаното способността за учене, както и късовременната и дълготрайната памет на генноманипулираните животни, са повишени драстично. Проф. Ханс-Йохен Хинце от университета в Магдебург заявява:
«В бъдеще, който иска да има супердеца, ще ги има«.
А кой помогна на приматите някога да станат Homo sapiens?
Както изглежда, едва ли е била природата! Още през 1985 г. американските учени проф. Керъл Грейдър и д-р Елизабет Блек откриха още една белтъчна молекула, която нарекоха «теломераза». Тази молекула е отговорна за това, че при хората изобщо съществува процес на стареене, което поради настъпващата старческа слабост всъщност означава програмирана смърт. Контролирането на теломеразата съответно ще доведе до откриването на «извора на младостта», търсен от поколения наред. Тогава човекът ще умира единствено, защото продължителността на живота е била пред-зададена. При това клетъчните биолози са на мнение, че многократното делене на теломерите по време на ембрионалната фаза отнема човешкия жизнен еликсир и му предрича максимум 120 години живот. Това, което съвременните учени откриха едва сега, го пише в Библията, Битие 6–3:
«Тогава Господ каза: Духът Ми не трябва да остава завинаги в човека, защото той е от плът; затова животът му ще бъде сто и двадесет години«.
Всъщност през ноември 1999 г. учени от университета в Мейленд успяха да «изключат» въпросния ген PDHA1 при мишки. Последствието беше, че животът на мишките с дезактивиран ген се удължи с една четвърт и за разлика от своите събратя те станали по-слабо податливи на болести. Следователно всеки човек може отново да повиши продължителността на своя живот като елиминира своя изкуствено създаден генетичен дефект.