Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)
- Автор: Ерчиван Ердоган
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: «Дилок»
- Переводчик: Светослав Коев
- Жанр: История
Электронная книга - «Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)». Краткое содержание книги:
Възходът на древен Египет към висока култура всъщност трябва да е протекъл доста по-различно, отколкото научните среди днес продължават да твърдят. Съвсем очевидно античните учени от различни точки на земното кълбо са разполагали с невероятни и загадъчни познания. Съществуват доказателства, че не само мореплаването е на възраст 60 000 години, но че употребата на уранова руда, електричество, микроскопи, летателни апарати, дори и гениите експерименти не са били безизвестни за тях. Не само египтолози, но и сътрудници на NASA добре знаят, че по всяка вероятност в центъра на Голямата пирамида е имало източник на радиоактивна енергия с не по-малка сила от ядрен заряд!
Смущаващото в случая е по-скоро това, че официалната египтология е добре запозната с фактите, но мълчи. Защо?
В специализираната си книга немският журналист изследовател Ердоган Ерчиван разказва съдържателно и много вълнуващо за забележителните събития и обрати, белязали развитието не само на Египет, но и на целия древен свят.
Възможно ли е изобщо античните хора без чужда помощ, само със собствени ресурси, да реализират научни резултати и заключения, близки до постиганите с най-съвременни технологии?
Защо откритите при пълна секретност четвърта и пета камера в Голямата пирамида остават недостъпни за обществеността? Защо от новооткритите подземни тунели и лабиринти се интересуват военни, а не египтолози?
Инсайдери разказват за античен подземен град под платото Гиза и за мистериозен ядрен реактор в тялото на Голямата пирамида.
Защо най-важните открития са пазени в тайна от египтолозите?
При това египетското общество изглежда е било напълно уредено. Всичко се описвало абсолютно точно в книгите, било то данъци, преброявания на населението или строителни изчисления. Ежедневната работа на храмовата администрация и нейните мистериозни игри също били винаги добре организирани. Всеки храм имал собствена библиотека и личен архив. Там на безбройни папирусни свитъци се отбелязвало всичко за митологията, религиозните ритуали, медицината, геометрията, астрономията и правото. Медицината в древен Египет била силно развита и високо ценена, тъй като много преди времето на Ренесанса фараоните имали книга за човешката анатомия. За съжаление, са запазени само девет медицински произведения. Едно от тях — най-старата книга по хирургия — съдържа точни указания за 48 вида операции. Между тях има картина как още тогава се отваря череп с бургия или длето (трепанация), за да се намали «вътрешният натиск» на главата. Египетската книга на мъртвите, 175, 83–91 също описва подобен начин на отваряне на черепа:
«Тогава Озирис го заболя глава заради горещината на короната Атеф, която носеше, за да се страхуват от него царете. Тогава Ра се върна от Хераклеополис, за да види Озирис. Намери го да седи в своята къща, главата му подута заради горещината на короната Атеф. Тогава Ра направи така, че тази кръв и гной да изтекат и те се събраха в малко езерце«.
Други папируси съдържат само медицински съвети и изброяват лекарства, които отчасти продължават да се използват и днес — рициново масло, пелин, сода или арсен. Египетските жреци за всеобщо учудване имали дори самозалепващи се лепенки. Поставянето на зъбни мостове, както и използването на кожени презервативи, били обичайни за ежедневието в онези времена. Но всички тези медицински направления са само част от една свещена тайна мъдрост (наука), с която се занимавали единствено жреците с най-висок ранг. Това знание било пазено от по-ниско стоящите. Затова и днешните филолози не успяват да разчетат всички йероглифи. Причината не е само в езиковата структура, но във факта, че определени митологични текстове не са писани за онези, които щели да се занимават с тях хилядолетия по-късно. Тъй като всички предания са и криптографски (кодирани), тези стихотворни текстове биха могли да съдържат освен обичайния смисъл и други твърдения. Ето защо в опитите си да преведат съдържанието на йероглифните изображения в артикулиран език, днешните филолози бързо се изправят пред бариера. От една страна, това е така, защото цялата реалност може да бъде доловена в едно единствено изображение, но и защото описанието на едно изображение на естествен език може да напълни цяла книга. Затова проф. Ерик Хорнунг казва:
«Много остава неизказано, защото то може да бъде намерено само в изказа на картината«.
Въпреки това по-голямата част от съвременните египтолози пропагандират теорията, че с публикуването на превода на прочутата книга «Розетският камък» през 1882 г. на гениалния френски учен Франсоа Шамполион (1790–1832) всички египетски йероглифи можели да бъдат прочетени. Но въпреки че от разчитането на йероглифите изминаха повече от 180 години, по мое мнение съвременните египтолози всъщност не знаят какво съдържат текстовете. Защото на практика ние дотук познаваме фонемите на около 750 йероглифа. Но съществуват още над 1000 други, за които нямаме, разбира се нашите египтолози също, и най-малка представа!
Освен това има също толкова идеограми от ранните епохи, които без «ключ» остава да бъдат интерпретирани само със здрав човешки разум. Към тях се прибавят криптографските данни на отделните изображения, които както фонемите през 19. век — все още трябва да бъдат дешифрирани. Може би, затова гръцкият учен Плутарх пише още преди 1950 години:
«Чрез символите те разкривали определени картини с мистични идеи, които са скрити и невидими«.
Гърците наричали древноегипетските писмени знаци «ta hierogliphica» («свещени издълбани знаци»), откъдето идва понятието «йероглиф». Самите египтяни наричали своите фрески «Меду Нетер», което не означава нищо друго освен «знаци на Боговете». Всяка буква има своя собствена тайна и като цяло езикът притежава двойна цел — както по принцип всички свещени езици на Античността. Например йероглифният знак за буквата «Р» бил изписван като полуотворена уста във формата на леща. Устата като «Ра» обозначава горният отвор на тялото, който се свързва чрез два канала с белите дробове и стомаха. Този йероглиф освен че означава «светлина, уста, слънце» е и общото означение за «вход». Името на Бог Птах напротив, било изписвано със съответните фонетични стойности. Така «П» се изобразява от небето, «Т» от земята, «Х» от човек с вдигнати ръце. Съгласно Мемфиската теология някога в дълбока древност Птах разделил Небето от Земята и същевременно той изразява персонифицираната божествена връэка.