Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)
- Автор: Ерчиван Ердоган
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: «Дилок»
- Переводчик: Светослав Коев
- Жанр: История
Электронная книга - «Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)». Краткое содержание книги:
Възходът на древен Египет към висока култура всъщност трябва да е протекъл доста по-различно, отколкото научните среди днес продължават да твърдят. Съвсем очевидно античните учени от различни точки на земното кълбо са разполагали с невероятни и загадъчни познания. Съществуват доказателства, че не само мореплаването е на възраст 60 000 години, но че употребата на уранова руда, електричество, микроскопи, летателни апарати, дори и гениите експерименти не са били безизвестни за тях. Не само египтолози, но и сътрудници на NASA добре знаят, че по всяка вероятност в центъра на Голямата пирамида е имало източник на радиоактивна енергия с не по-малка сила от ядрен заряд!
Смущаващото в случая е по-скоро това, че официалната египтология е добре запозната с фактите, но мълчи. Защо?
В специализираната си книга немският журналист изследовател Ердоган Ерчиван разказва съдържателно и много вълнуващо за забележителните събития и обрати, белязали развитието не само на Египет, но и на целия древен свят.
Възможно ли е изобщо античните хора без чужда помощ, само със собствени ресурси, да реализират научни резултати и заключения, близки до постиганите с най-съвременни технологии?
Защо откритите при пълна секретност четвърта и пета камера в Голямата пирамида остават недостъпни за обществеността? Защо от новооткритите подземни тунели и лабиринти се интересуват военни, а не египтолози?
Инсайдери разказват за античен подземен град под платото Гиза и за мистериозен ядрен реактор в тялото на Голямата пирамида.
Защо най-важните открития са пазени в тайна от египтолозите?
Дори по времето на палеолита е имало йероглифи по скалите и пещерите и до края на Римската окупация на Египет те още се използвали. Учудващото при йероглифите е стадият им на развитие. При тях не става дума за обикновено образно писмо, а за напълно оформено сричково писмо, състоящо се от повече от три хиляди знака. Образното писмо по принцип позволява два варианта за изразяване:
1) с действителен образен шрифт (пиктография), или
2) със символичен образен шрифт (идеография).
«Пиктографията» е непосредствената форма, която използваме още като деца.
Когато например искаме да предадем думите «слънце», «къща», «дърво», ние рисуваме оцветен кръг, квадрат и овал с една линия. Но за абстрактни понятия този начин на изразяване се оказва неподходящ; тук трябва да се намеси «идеографията». Символният образен език днес например се използва в уличното движение, на гарите, летищата или в табелките на занаятчийските фирми. В речниците от миналия век към някои думи дори имаше приложени идеограми, и е интересно да се отбележи, че когато е описвана диалектна дума, към нея бе прилагано изображение на бесилка. Много древни народи — като китайците, месопотамците или мезоамериканците, са наясно с идеографията. Фараоните пък имат фонограми, които могат да пресъздават прости фонетични стойности. Но при примитивните племена на ранния Египет не могат да бъдат открити никакви предшестващи фази, на базата, на които да се е развило йероглифното писмо.
Тъй като в рамките на човешкото развитие вече е имало много образни писма, съществуваше предположение, че и египетските йероглифи представляват някаква образна писменост — първоначално дори и не толкова погрешно, доколкото тя на ребусен принцип съдържа множество картинни изображения. Според Oxford English Dictionary терминът за обозначение на така нареченото «ребусно писмо» идва от френски и първоначално е бил латински превод на «чрез предмети».
Някога френските помощник адвокати играели сатири, които съдържали гатанки в образна форма и в превод звучат «за нещата, които се случват». През следващите 200 години тези занимания намират място в английските и френските детски книги, за да бъде тренирано мисленето на децата. За целта изречението «Видях леля Роуз» е изразено с едно «око», «трион», «мравка» и «роза». С този пример нещо, което трудно се поддава на картинно изображение (сестрата на нечия майка), е предадено просто чрез еднакво звучащи и лесно за рисуване думи, характеризиращи реални обекти — мравка «ant» за леля «aunt».
Фараоните също прибавили специфична особеност в своите йероглифи. За изписване на царското име «Нармер» противно на ребусния принцип, за основа те взели два символа: «нар» («риба» или «огнена факла») и «мер» («длето» или «техника»). Така от две различни срички те образували името на царя.
Още през 1800 година изследователят на текстове от немско-датски произход Георг Густав Цоега (1755–1805) и британецът Томас Янг (1773–1829) забелязали тази фонетична особеност на йероглифите, които обаче били разчетени едва през 1822 г. Въпреки че успоредно с йероглифите се развивали и най-простите форми на «йератическите» («жреческите») и «демотическите» («народни») писмени варианти — независимо от тази съпътстваща писменост, забележителното е, че йероглифите са останали непроменени хиляди години.
Американският лингвист Айгнис Гелб е един от първите изследователи, който представи компетентни схеми за развитието на писмеността. Д-р Гелб е специалист по езиците и писмеността на Близкия Изток към Института по ориентология на Чикагския университет и може да бъде отличен като един от разшифровчиците на анадолското (хетското) йероглифно писмо. Но — подобно на много други експерти по надписите — той не блести с друга особена интелигентност. Не само защитава необичайната теза, че писмеността първоначално трябва да се е развила от някакво «образно писмо», но и както става ясно от следното му изявление, има расистки възгледи:
«Ние имаме фонетична писменост и азбука, а „те“ всички диваци, варвари, китайци — не!»
С изказването си Айгнис Гелб има предвид, че християните първи срещнали Бога и неговия син Исус и едва тогава цивилизацията е стигнала до хората. Християнското общество не допуска никакви други «срещи с Боговете»! Но и фараоните приписват авторството на своето йероглифно писмо на контакта си с Бог. Ние познаваме този Бог като Тот («Джехути»). Легендата разказва, че в древни времена той слязъл от небето с «лотосово цвете» и предал на жреците знанието си. Бог Тот винаги се появява с глава на ибис или в образа на бяла маймуна и на древноегипетски език е наричан «Таати», което значи «светещият». При египтяните той е автор както на астрономията и математиката, така и на играта със зарове и заема мястото си още в началото на Първата египетска епоха. Първото споменаване на Тот ни връща към 8670 г. пр. Хр., когато той създава египетското духовенство («жреците на Тот») и завещава на висшия жрец на фараона «42-те свещени книги на мъдростта» и «календара».