Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)
- Автор: Ерчиван Ердоган
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: «Дилок»
- Переводчик: Светослав Коев
- Жанр: История
Электронная книга - «Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)». Краткое содержание книги:
Възходът на древен Египет към висока култура всъщност трябва да е протекъл доста по-различно, отколкото научните среди днес продължават да твърдят. Съвсем очевидно античните учени от различни точки на земното кълбо са разполагали с невероятни и загадъчни познания. Съществуват доказателства, че не само мореплаването е на възраст 60 000 години, но че употребата на уранова руда, електричество, микроскопи, летателни апарати, дори и гениите експерименти не са били безизвестни за тях. Не само египтолози, но и сътрудници на NASA добре знаят, че по всяка вероятност в центъра на Голямата пирамида е имало източник на радиоактивна енергия с не по-малка сила от ядрен заряд!
Смущаващото в случая е по-скоро това, че официалната египтология е добре запозната с фактите, но мълчи. Защо?
В специализираната си книга немският журналист изследовател Ердоган Ерчиван разказва съдържателно и много вълнуващо за забележителните събития и обрати, белязали развитието не само на Египет, но и на целия древен свят.
Възможно ли е изобщо античните хора без чужда помощ, само със собствени ресурси, да реализират научни резултати и заключения, близки до постиганите с най-съвременни технологии?
Защо откритите при пълна секретност четвърта и пета камера в Голямата пирамида остават недостъпни за обществеността? Защо от новооткритите подземни тунели и лабиринти се интересуват военни, а не египтолози?
Инсайдери разказват за античен подземен град под платото Гиза и за мистериозен ядрен реактор в тялото на Голямата пирамида.
Защо най-важните открития са пазени в тайна от египтолозите?
Дали това е доказателството за теорията на сътворението?
В учението на египетския жрец Мерикаре от IX династия хората са наречени «дребния добитък на Бога». В общи линии това учение напомня шумерския мит за сътворението, който приписва на първия човек животински черти:
«Когато хората бяха създадени, не смятаха хляба за храна, не познаваха дрехите. С устата си ядяха растения като овцете и пиеха вода от ямите«.
От това става ясно, че първите хора били «диви» и по това време със сигурност не са се занимавали със земеделие, от което да добиват «хляб» или «памучни дрехи». В епоса за сътворението «Елума Елиш» шумерите твърдят, че първият човек бил «рунтаво окосмен» и имал опашка. Освен това юдейската «Книга от древността» ни казва, както беше и при асирийците, че и свитата на Яхве се оглеждала за същество, което «…да обедини с образа на Боговете»:
«В планините има едно животно, което по всичко отговаря на търсеното същество«.
Става недвусмислено ясно, че манипулационните начинания на Боговете за създаване на човека се увенчали с успех. За Озирис също се твърди, че успял да създаде «Опашатите», които обаче по-късно се отрекли от него и се присъединили към Сет:
«О, вие Опашати, аз съм корена! Аз се отвращавам от олтара на Боговете, и няма да предам сърцето си на „воините“ на Хелиопол«.
От своя страна Сет не може да бъде приравнен на никой по-долу седящ от библейския Бог Яхве. От друга страна общият корен на Сет и Яхве се вижда от месопотамския култ Баал. Това вече не може да е случайност!
Но в каква степен наистина са свързани митологичните представи на Месопотамия и Египет?
В митологията на двете речни държави на Месопотамия (Тигър и Ефрат) AN. и KI са свързани. От комбинацията на двете думи се получава цялостното понятие «anki» (дословно «небе-земя»), което шумерите използват в смисъл на «универсум», «космос» или «вселена». Трябва да отбележим и фонетичното подобие между AN.KI и името на египетската Богиня «Анукис», която винаги е еднотипна на «Сотис-Сириус». Естествено по същия начин можем да сравним вавилонските «Анунаки» («тези, които са дошли от Небето») и египетските «Анкх» или «Анх».
В тази връзка е интересно оспорваното днес от египтолозите първично значение на знака «Анх». Като йероглиф той означава «живот», но като символ указва «вечния живот». Когато в древноегипетските храмови стенописи някой от Боговете държи този знак пред носа на фараона или когато в култовото пречистване водната струя се излива върху фараона във вид на този знак, той може да се приравни на библейското «живо дихание». Затова и поради неговата подобна на кръст форма знакът Анх е навлязъл в християнско-коптската символика.
Но откъде наистина произлиза той?
Немските египотолози д-р Райнер Ханинг и д-р Петра Фомберг предлагат безсмислената теория, че този трикомпонентен символ първоначално е произлязъл от «ремъците на сандалите». Какво е общото (освен един възможен «възел») на сандаловия ремък с египетския символ, е тайната на тези многообещаващи изследователи. Аз предлагам разумно решение и предпочитам една друга теория: не е ли възможно това да е най-ранното изображение на мъжка семенна клетка?
Бикоглавият Бог Хнум в древноегипетската митология е майстора на детските тела, които символично оформя на грънчарско колело и едва след това той влага произведеното семе в тялото на майката. Ако се абстрахираме от митологичната окраска на това предание, ще се окаже, че имаме работа с истинско медицинско съобщение за оплождане в епруветка. През 1977 г. британските биолози д-р Робърт Едуардс и д-р Патрик Стептоу, подобно на Бога Хнум хилядолетия преди тях, направиха същото: с изкуствено оплождане на яйцеклетка извън тялото на майката — англичанката Луис Браун, на 20 юли 1978 г. те създадоха първото в света «бебе в епруветка». Към това трябва да добавим и творческото прозвище на този Бог, което означава «ваятел, който съживява» и който както изглежда, е бил напълно наясно със свойствата на спермата още в зората на праисторическите времена. Египетската книга на мъртвите, стих 17, 80, ни съобщава броя на сперматозоидите: «Сперма от милиони«.
Дали това визира естественото количество сперматозоиди?
С думата «mt» древните египтяни обозначавали мъжките сперматозоиди. Отделният сперматозоид, който при естествения оплодителен процес преодолява разстояние от 7,5 метра, за да стигне до яйцеклетката в женското тяло и да я оплоди, е победителят в състезанието между 500 милиона конкурента. На практика това е количеството сперматозоиди, които мъжът отделя при едно изпразване. Но само няколко хиляди от тях оживяват и изобщо достигат близо до яйцепровода, където чрез проникването на един единствен сперматозоид в яйцеклетката се извършва оплождането. Изглежда, че и фараоните са били информирани за това състояние на нещата.