Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)
- Автор: Ерчиван Ердоган
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: «Дилок»
- Переводчик: Светослав Коев
- Жанр: История
Электронная книга - «Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)». Краткое содержание книги:
Възходът на древен Египет към висока култура всъщност трябва да е протекъл доста по-различно, отколкото научните среди днес продължават да твърдят. Съвсем очевидно античните учени от различни точки на земното кълбо са разполагали с невероятни и загадъчни познания. Съществуват доказателства, че не само мореплаването е на възраст 60 000 години, но че употребата на уранова руда, електричество, микроскопи, летателни апарати, дори и гениите експерименти не са били безизвестни за тях. Не само египтолози, но и сътрудници на NASA добре знаят, че по всяка вероятност в центъра на Голямата пирамида е имало източник на радиоактивна енергия с не по-малка сила от ядрен заряд!
Смущаващото в случая е по-скоро това, че официалната египтология е добре запозната с фактите, но мълчи. Защо?
В специализираната си книга немският журналист изследовател Ердоган Ерчиван разказва съдържателно и много вълнуващо за забележителните събития и обрати, белязали развитието не само на Египет, но и на целия древен свят.
Възможно ли е изобщо античните хора без чужда помощ, само със собствени ресурси, да реализират научни резултати и заключения, близки до постиганите с най-съвременни технологии?
Защо откритите при пълна секретност четвърта и пета камера в Голямата пирамида остават недостъпни за обществеността? Защо от новооткритите подземни тунели и лабиринти се интересуват военни, а не египтолози?
Инсайдери разказват за античен подземен град под платото Гиза и за мистериозен ядрен реактор в тялото на Голямата пирамида.
Защо най-важните открития са пазени в тайна от египтолозите?
Как обаче фараоните са разбрали за наличието на сперматозоиди, когато те са невидими за невъоръженото око?
На нас са ни известни поименно повече от 100 жреци-лекари от Старото царство на фараоните, всички, от които са били пазители на една традиционна тайна. Египетски жрец от III династия (2644–2505 г. пр. Хр.) на име Имхотеп, който съответства на мъдрият лекар Асклепий от гръцката митология, по мнението на съвременните египтолози дори трябва някога да е получил своето образование при шумерите, преди да го приложи в Египет. Завърнал се в собствената си страна, той учудил египтяните с изумителните си лечебни методи, който обикновеният народ сметнал за магьосничество.
Имхотеп бил извикай в двора на фараона Хасехем за да спаси живота на царицата. Мъдрият Имхотеп установил, че след раждането на принц Джосер тя получила разкъсване на перинеума. С технична манипулация, въпреки риданията на царицата и нейните три акушерки, той предотвратил кървенето и зашил раната. След това Имхотеп се обърнал към онемелите акушерки и им наредил да слагат на раната компрес от прясно месо, който да сменят пет пъти на ден. Освен това болната трябвало да пие говежда жлъчка, смесена с краве мляко и в края на краищата тя оздравяла.
Един ден Апопи, съпругата на Имхотеп, пострадала от ужасно очно заболяване, което според Имхотеп било предизвикано «от малки невидими червейчета». Но неговите колеги-жреци били по-наясно за какво става дума и веднага му предложили рецепта, която да помогне: те разкъсали един торен бръмбар и го потопили в маслен разтвор. Тинктурата трябвало да се капе в очите на жена му, но това не дало резултат. Най-накрая Имхотеп си спомнил «не» за своето (предполагаемо от египтолозите) заточение в Месопотамия, а за рецепта, дадена му още преди 4500 години от Бог Тот. Съгласно рецептата той забъркал паста от зелена шиста върху палитра за грим. След като изчакал известно време нанесъл мехлема върху очите на Апопи и тогава благодарение на антибактериалния мехлем от тях изтекла гнойта на трихомонната зараза и жена му отново оздравяла.
Висшият жрец и лекар Имхотеп приложил знание отпреди 4500 години, до което ние достигнахме едва преди 400 години — това на «бактериологията». През 1618 г. първо трябваше да бъде изобретен микроскопът, за да бъдат изучени свойствата на бактериите и вирусите и чак тогава да се намери ефикасно средство срещу тях.
Разполагал ли е мъдрият Имхотеп с микроскоп, с който да е открил невидимите бактерии с форма на червеи?
В действителност още преди хилядолетия фараоните разполагали и употребявали оптически уреди, които били изработени предимно от планински кристал. От една страна те използвали тези уреди за наблюдение на Космоса и звездите, а от друга страна — за локализиране на микрокосмоса, на което ще се върнем в 5 глава.
Това ранно познание се доказва и от сцена, нарисувана в храма на Рамзес VI (1149–1142 г. пр. Хр.), която по мое мнение изобразява един сперматозоид. Изображението показва създаване на хора, при което в лявата му част се вижда фигура на човек с еректирал фалос. От него излиза човече, което е съпроводено от сперматозоид. Според мен тук се крие корена на изображението на «символа-Анх» като знак за «живота».
Потвърждението откриваме в думата «инедж» («inedj»), изписвана също с приличащ на кръст йероглиф, който египтолозите все още не знаят с какво да го сравнят. Тази дума във формата на кръст се отнася до «божествена енергийна форма», както в определението «нини». Проф. Кристиян Жак казва:
«Нини е магическата формула, с която Изида събужда Озирис от смъртта за вечния живот«.
Значи все пак става дума за «божествена мъдрост», която само малцина познавали!
Дали подобна наука изобщо е била възможна в онази ранна египетска епоха?
В средата на 19. век проф. сър Едуард Тейлър, създателят на модерната етнология, заяви, че развитието на човека от варварство към цивилизация било следствие от писмеността. Но винаги е било неразрешима загадка за науката как първоначално се е появила. Защото в крайна сметка писмеността не е нищо друго освен видимата форма на използвания език. Дори и днешните лингвисти единодушно да твърдят, че първата писменост е създадена преди 5000 години от шумерите и почти едновременно от древните египтяни, има достатъчно указания, които биха показали нещо друго. Например в селото Ел-Нош, което се намира на 30 километра южно от Едфу, от западната страна на Нил, съществува храм от каменната ера, известен от 1892 година, който според британския египтолог д-р Стенли Хендрикс е построен около 6690 година пр. Хр. Както показаха проведените между 1998 и 1999 г. проучвания, храмът се намира в местност с големина 12000 кв, м., която е обсипана с петроглифите на непознат засега праегипетски народ. Като цяло интензивно се проучват три области: