Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)
- Автор: Ерчиван Ердоган
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: «Дилок»
- Переводчик: Светослав Коев
- Жанр: История
Электронная книга - «Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)». Краткое содержание книги:
Възходът на древен Египет към висока култура всъщност трябва да е протекъл доста по-различно, отколкото научните среди днес продължават да твърдят. Съвсем очевидно античните учени от различни точки на земното кълбо са разполагали с невероятни и загадъчни познания. Съществуват доказателства, че не само мореплаването е на възраст 60 000 години, но че употребата на уранова руда, електричество, микроскопи, летателни апарати, дори и гениите експерименти не са били безизвестни за тях. Не само египтолози, но и сътрудници на NASA добре знаят, че по всяка вероятност в центъра на Голямата пирамида е имало източник на радиоактивна енергия с не по-малка сила от ядрен заряд!
Смущаващото в случая е по-скоро това, че официалната египтология е добре запозната с фактите, но мълчи. Защо?
В специализираната си книга немският журналист изследовател Ердоган Ерчиван разказва съдържателно и много вълнуващо за забележителните събития и обрати, белязали развитието не само на Египет, но и на целия древен свят.
Възможно ли е изобщо античните хора без чужда помощ, само със собствени ресурси, да реализират научни резултати и заключения, близки до постиганите с най-съвременни технологии?
Защо откритите при пълна секретност четвърта и пета камера в Голямата пирамида остават недостъпни за обществеността? Защо от новооткритите подземни тунели и лабиринти се интересуват военни, а не египтолози?
Инсайдери разказват за античен подземен град под платото Гиза и за мистериозен ядрен реактор в тялото на Голямата пирамида.
Защо най-важните открития са пазени в тайна от египтолозите?
«Кръводаряването на Изида въобще се е превърнало в символ на възкресението в Египет и може да бъде видяно в безброй изображения по стените и дъната на саркофазите«.
Освен това оригиналът на думата, която в юдейския мит за сътворението е преведена в Библията като «ребро», от което Бог Яхве създава Ева, е «им» («клетка»), а в шумерския епос за сътворението — ТИ (TI). На акадски вместо с «ребро» можем да го преведем като «оформена пръст», «живот», «стомах» или «кръв». Следователно означението за «оформена пръст» на египетски език (хамитски/семитски) би могло да се приравни на «тет» или «кръв». Освен това сричката «им» за египетските жреци-учени е обозначение за «идвам с мир», както и за израза-понятие «семенно изливане». По-нататък древноегипетската сричка «туй» или «ти» се отнася до понятието «време» или «продължителност», което при древните египтяни винаги е свързано с продължението на човешкия живот.
Случайно ли е всичко това?
Египетските фигурки Ушебти, които съпровождат покойника в отвъдното царство, за да го подкрепят и да поемат възложената му от Боговете работа, също първоначално били изработвани от червена пръст и трябвало първо да бъдат оживени преди да влязат в действие. Най-старият вариант на думата «Ушебти» още преди Първата династия е «Шуабти», но и нейният първичен смисъл все още не е известен на египтолозите. След края на Новото царство самите египтяни обясняват новия вариант на изписването на думата с «отговарящ». За прерогативите на «Ушебти» говори Египетската книга на мъртвите, стих 6, 1–5:
«О, вие Ушебти, когато съм длъжен да свърша някоя работа, която там в царството на мъртвите се върши — когато именно човек е отреден за своята дейност — тогава бъди ти длъжен за това, което става там«.
Кратки фрагменти за тази древна възкресяваща практика са се запазили и в египетската церемония по отварянето на устата. Според преданията тази церемония се изпълнява винаги на мумии и Ушебти. Освен теорията си за кръвопреливането от 1985 г. д-р Андреас Оклиц развива хипотезата, че древните фараони най-малкото са правили опити да съживяват пациенти със задух.
При съживяването на еврейския «Голем» обаче модел бил именно библейският праотец Адам. През Средновековието юдейските равини искали да се направят на Богове и се сметнали за равни на Създателя. Те били насърчени от изказването на Яхве, Битие 2:7:
«Ето Господ Бог създаде човека от пръстта на нивата и вдъхна в ноздрите му живо дихание. Така човекът стана живо същество«.
Според легендите изкуствено създаденото същество «Голем» приличало на безволев роб. Една магична формула съживявала «Голема» и след това той започвал да изпълнява заповедите на своя господар. Както разбираме от чешки предания от 16. век «Големът» можел да изпадне в амок и да унищожи цели квартали. Според легендите преди 500 години в Прага последният «Голем» трябва да е бил положен «изключен» в кулата на синагогата в центъра на града — където се намирал и до днес.
Досега юдейският средновековен «Голем» служеше като първото доказателство на вълшебно изглеждащата представа за изкуствено създаване на живо същество. Но както разбираме от папируса Вандие преди около 3200 години генералът, жрецът и магьосникът Мерире от Делтата създал значително по-стар човек от пръст:
«Тогава генерал Мерире взе една буца глина, направи от него човек и му отвори устата«.
Този изкуствен човек бил създаден по споразумение с Бог Ра, но единствено, за да отмъсти на фараона Мернептах (1193–1191 г. пр. Хр.), защото той въпреки обещанието си погубил семейството и богатството на Мерире. След като изкуственото същество извършило унищожителния си поход в околностите на Файджум, то отново напуснало Земята през една «врата» в град Хелиопол и се върнало на Небето. Но когато Ра научил, че един човек от пръст безчинствал на Земята се отвратил и осъдил постъпката на Мерире.
За съжаление по-нататък текстът не се чете или изцяло е заличен. Но все пак можем да подразберем, че Бог Ра хвърлил това чудовище във водата, за да се разпадне на съставните си части. Интересното обаче е, че не евреите са авторите на «Голема», а че неговото създаване ни връща към древен Египет и Бог Ра, който се оказва и «създателят» на хората.
Дали това са първите генетични експерименти?
Американският проф. Френсис Крийк и британският проф. Джеймс Уотсън бяха първият изследователски екип, който успя едва през 1953 г. да идентифицира така наречената дизоксирибонуклеинова киселина (ДНК) като носител на наследствената клетъчна информация, което подготви почвата за отключване на човешкия генетичен код. На 25 април 1953 г. изследователите представиха накратко своята работа в научното списание Nature и обрисуваха този информационен носител като две спираловидни, увити една около друга цветни змии, които кръстиха «двоен хеликс». Но както ще видим отново става дума за преоткриване на вече известно на древните фараони тайно знание.