Избрани творби в осем тома (Том 6)
- Автор: Юго Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Бакърджиев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Избрани творби в осем тома (Том 6)». Краткое содержание книги:
(Към Писаря.)
Три грешки има тук — сега ще ги поправя.
(Той взема отново перото и ги поправя. Към Палача.)
Ти ме събуди, ти ще ме приспиш…
СЪВЕТНИКЪТ (към Дидие)
Дидие!
Дидие се представя. Съветникът му подава перото.
Тук подпишете! Тук!
МАРИОН (закрива очите си с ръце)
Ох, краят му дойде!
ДИДИЕ (подписва)
При този подпис съм щастлив до дън сърцето!
Стражите застават в шпалир и ги обграждат.
САВЕРНИ (към някакъв човек в тълпата)
Мосю, мръднете се — да гледа и детето!
ДИДИЕ (към Саверни)
Мой братко, ти за мен направи този жест!
Да се прегърнем!
(Прегръща Саверни.)
МАРИОН (втурва се към него)
Ах, отдай ми тази чест
да ме прегърнеш тук!
ДИДИЕ (посочва Саверни)
Но той ми е приятел!
МАРИОН (молитвено сключва ръце)
Ох, колко си жесток! Раняваш мен, която
на колене пълзях… И милост търсех аз
за вас от силните, за себе си от вас!
ДИДИЕ (хвърля се към Марион, задъхан и облян в сълзи)
Тогава не! У мен сърцето е разбито.
Не, не, обичам те — не бих могъл сърдито
да те оставя… Не! Защо да съм с лице
на вид жестоко, но с измъчено сърце?
Обичам те! Ела!
(Притиска я трескаво в прегръдките си.)
Ела! Умирам вече,
но съм щастлив… Смъртта на радостта не пречи.
МАРИОН
Дидие!
Той отново я прегръща пламенно.
ДИДИЕ
Ела при мен! Ах, кой измежду вас
би бил безмилостен в такъв злокобен час,
не би се разделил с нещастната, всецяло
отдала му с любов сърце, душа и тяло?
Аз нямах право! Не! Как да не й простя
сега, когато се сбогувам със света?
Ела при мен! Помни: навсякъде жените
са като тези тук — не си пестят сълзите,
но ти под целия прекрасен небосклон
ми бе най-скъпата… Помни това, Марион!
Ти бе към мен добра, обичаше ме жадно,
но този мой живот завърши безпощадно!
Самата истина след туй ще заблести —
и да си лъгала, не си виновна ти!
Падението си изкупи ти самата!
Захвърлена била си нявга слепешката,
както съм бил и аз… или преди това
са те продали те… Вдигни сега глава!
Но ако ей сега изчезне в миг земята
подобно сянка, пак не бих търпял лъжата
и днес, пред свършека на моя чист живот
ще бъда откровен на тоя ешафод.
Небесен ангел мой, покварен от земята,
съпруга си ми ти и тук, и в небесата!
В името на Отца, който ме вика днес,
прощавам ти…
МАРИОН (задавена от сълзи)
Небе!
ДИДИЕ
Не бих си тръгнал, без
да ми простиш и ти!
(Коленичи пред нея.)
МАРИОН
Дидие!
ДИДИЕ (все така на колене)
Прости ми, мила!
Бях лош… Бог ме избра да бъда злата сила,
която те терза! Ти ме изпращаш с плач.
О, колко ме боли, че станах твой палач!
Не ме оставяй пак на моята неволя!
МАРИОН
Ах!
ДИДИЕ
Погали ме с длан, за думичка те моля!
Ако сърцето ти препълнено тупти
и тази думичка не ми прошепнеш ти,
знак дай ми!
Марион поставя, длан на челото му. Той се надига и я притиска в обятията си с усмивка на небесна радост.
Да вървим!