Избрани творби в осем тома (Том 6)
- Автор: Юго Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Бакърджиев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Избрани творби в осем тома (Том 6)». Краткое содержание книги:
и ако някой мъж е бил любим, това
си ти за мен, Дидие!
ДИДИЕ
Каква лъжа! Каква
съдба!… Да бях роден като жена, тогава
и аз бих бил жена, безчестна и дребнава,
срещу пари за час да могат да поспят
случайно срещнати на голата ми гръд.
Но ако бях добра и срещна дружелюбен
и пламенен човек, в честта до глупост влюбен,
ако започнеше внезапно да пламти
сърцето му по мен, изпълнено с мечти,
едва ли бих могла пред него да прикрия
това, което съм… По-скоро ще убия
безсрамната лъжа, която не личи
по тази чистота на моите очи,
и ако своя грях пред него не призная,
навярно гроба си сама ще изкопая.
МАРИОН
Ах!
ДИДИЕ
В огледалото на моето сърце
ако се зърнете, ще плеснете с ръце!
Вие го счупихте в радостта отмина…
Царица бяхте там — и чиста, и невинна!
О, жено! Имам ли вина до тоя час
аз — този, който бях на колене пред вас?
ТЪМНИЧАРЯТ
Отлита времето…
МАРИОН
Да, времето отлита!
Дидие, аз съм жена без право да попита
и никой нищичко не ми дължи сега,
но ти ме порица, прокле и обруга.
Аз повече от срам и присмех заслужавам!
Ти бе добър към мен, затуй те благославям
от все сърце… Часът, любими мой, дойде!
Палачът спомня си за теб сега, Дидие!
Подготвих всичко… Да! Върви, върви… Ей богу
недей ми казва „Не“… Това ми струва много
Блъсни, ритни ме ти, бий ме дори с юмрук,
без жал мини по мен, но побегни оттук!
ДИДИЕ
Да бягам? От кого? Освен от вас самата
да бягам в гроба си, да бягам… под земята.
ТЪМНИЧАРЯТ
Побързайте!
МАРИОН
Ела!
ДИДИЕ
Не!
МАРИОН
Мили мой, прости!
ДИДИЕ
Кому?
МАРИОН
Да видя как ще бъдеш вързан ти!
Да гледам всичко туй до ужас изтерзана!
О, не! Ела, ела! Слугиня ще ти стана.
Покаях се, Дидие, вземи ме пак… Така
слугинята си пак ще тъпчеш ти с крака,
тази, която ти в дни на беди нарече
своя жена…
ДИДИЕ
Жена!
В далечината се чува оръдеен изстрел.
И си вдовица вече!
МАРИОН
Дидие мой!
ТЪМНИЧАРЯТ
Късно е!
Барабанен тътен. Влиза Съветникът при палата, придружен от покаяници с факли, от Палача, войници, народ.
МАРИОН
Ах!
ДИДИЕ (към Съветника)
И ние, монсеньор!
СЪВЕТНИКЪТ
От двамата ви кой е
маркиз Дьо Саверни?
Дидие посочва с пръст спящия Саверни.
(Съветникът към Палача.)
Буди го!
ПАЛАЧЪТ (разтърсва Саверни за раменете)
Май че той е
заспал! Ей, монсеньор!
САВЕРНИ (разтърква очи)
Да нарушат така
съня ми?
ДИДИЕ
Само е прекъснат засега!
САВЕРНИ (още сънен, забелязва Марион и й се покланя)
Сънувах тъкмо вас и прелестна, и строга!
СЪВЕТНИКЪТ
Не сте ли връчили душата си на бога?
САВЕРНИ
Но да, мосю!
СЪВЕТНИКЪТ (протяга му един пергамент)
Добре! И подпишете тук!
САВЕРНИ (взема пергамента и го преглежда набързо)
Това е протокол, че ще умре не друг,
а аз, и подписът смъртта ми потвърждава.
(Той подписва и отново преглежда протокола.)