Избрани творби в осем тома (Том 6)
- Автор: Юго Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Бакърджиев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Избрани творби в осем тома (Том 6)». Краткое содержание книги:
Защо си против мен?
ДИДИЕ
Нима това личи?
Но нека постоим сега очи в очи!
Марион, трепереща, втренчва поглед в неговия.
Да, има прилика!
МАРИОН
От много дни и нощи
ви любя… Да вървим!
ДИДИЕ
Погледайте ме още!
(Гледа я втренчено.)
МАРИОН (поразена от погледа на Дидие)
Нима целувките на онзи е видял?
(Високо.)
Ти с тайни, мой Дидие, си се загърнал цял!
Към мен си лош! Каква тревога те убива?
Предчувствия за зло сърцето ни укрива,
но пламваме от гняв и ярост всеки път,
когато след това беди ни сполетят.
Ах, в мислите ти аз царица бях! Не е ли
беда, че тия дни са вече отлетели?
Разлюби ли ме?… Ох, забрави ли чия
бе тази стаичка на двама ни в Блоа?
Как се обичахме безумно в здрачината,
като че бяхме с теб самички на земята.
Само понякога ти биваше смутен…
Аз мислех: „Никой друг не го е зървал с мен!“
Прекрасно бе, но тъй нетрайно бе… Срещу ми
звъняха клетвено любимите ти думи.
Че аз съм твоят блян, че тайните ти знам,
че бих могла от теб играчка да създам
За нищо ни веднъж не исках да те моля!
Прониквах в мислите и твърдата ти воля,
но отстъпи сега!… На теб говоря!… Знай —
жив или мъртъв, аз ще бъда с теб докрай!
Дидие, тъй радостна ще бъда с теб отново!
Да, бягство или смърт!… Защо така сурово
ме блъскаш?… Остави ръката си поне —
щастлива съм с чело на твоите колене!
Дотук съм тичала, умора ме надвива…
А който помни как бях волна и щастлива,
какво би казал той за моите сълзи?
Нима си ми сърдит? Но хайде, възрази!
Дидие, в нозете ти безумно се терзая!
Помни, любими мой, дълбоко ме отчая,
че думичка дори до тоя миг от теб
не чух… Безмилостен се покажи, свиреп
и ме убий с кама! Марион сега не плаче,
усмихва се и ти се усмихни, така че
да те обичам пак щастливо занапред.
Каквото искаше, извърших го… Наред
си ти! В оковите си станал груб, любими!
Наричай ме Мари, зови ме, говори ми!
ДИДИЕ
Мари или Марион?
МАРИОН (пада в ужас на земята)
Бъдете милостив!
ДИДИЕ (също ужасен)
Мадам, човек дотук не стига горделив!
Затворът ден и нощ се пази… Май стените
му са високи, май железни са вратите?
Но ги разтворихте… Защо и как? Не знам!
Отдали ли сте се на някого, мадам?
МАРИОН
Кой ви го каза?
ДИДИЕ
Кой? Отгатнах, слава богу.
МАРИОН
Кълна се в господ-бог! Защото исках много
да ви спася, Дидие, след като усмиря
жестокия палач!
ДИДИЕ
Мадам, благодаря!
(Скръства ръце на гърдите си.)
Да стигна чак дотам — от ужас онемявам!
Това е то позор, какъвто не познавам!
(Обикаля с големи крачки закрития двор, избухва в яростни викове.)
Кой е търговецът с морала си прогнил,
който главата ми така е оценил?
Къде са всъщност тук пазачът, съдията?
И подлият човек?… Бих му строшил главата
като портрета ви…
(Понечва да счупи портрета й между дланите си, но се спира и продължава силно развълнуван.)
Е, хайде, господа!
Да съдиш по закон, съвсем не е беда:
с везни фалшиви днес измерва се главата
на храбър мъж с честта измамна на жената!
(Към Марион.)
Пак потърсете го!
МАРИОН
Ох, не бъди такъв!
Това презрение ме нарани до кръв!
Треперя аз, смъртта, усещам, ме прегръща!
Ах, ако любовта е лумвала могъща