Избрани творби в осем тома (Том 6)
- Автор: Юго Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Бакърджиев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Избрани творби в осем тома (Том 6)». Краткое содержание книги:
Още четири удара.
ДИДИЕ
Гласът му ни зове готови да сме ние.
САВЕРНИ
Остава само час.
(Облакътява се на каменната маса и обронва глава на дланите си.)
Стражата се сменя.
ДИДИЕ
Пазете се все пак
да не се спънете пред този страшен праг!
Към онзи кървав дом тъй ниска е вратата,
че там се влиза без глава на рамената.
Да се сбогуваме с нещастния живот —
те да треперят, те и този ешафод!
Глави ли искат? Е, тогава ще закрачим
с изправени глави към нашите палачи.
(Приближава се до неподвижния Саверни.)
По-смело!
(Улавя го под ръка и забелязва, че той спи.)
Той си спи… Аз му дърдоря пак
за смелост, а той спял… Пред него съм хлапак!
(Сяда.)
След като можеш, спи! Преди и час да мине,
аз също ще заспя… Ох, всичко ще загине
ведно със злобата в сърцето ми на роб!
О, нека нищичко не помня в своя гроб!
Съвсем се свечерява. Докато Дидие потъва все повече и повече в своите мисли, през процепа в дъното влизат Марион и Тъмничарят. Тъмничарят върви напред с притулен фенер и един вързоп. Той поставя фенера и вързопа на земята, после се приближава предпазливо до Марион, която е застанала на прага, бледна, неподвижна, сякаш замаяна.
Сцена шеста
Същите, Марион, Тъмничарят.
ТЪМНИЧАРЯТ (към Марион)
Преди часа, мадам, далеч оттук бъдете!
(Отдалечава се и до края на сцената се разхожда напред-назад в дъното на двора.)
МАРИОН (приближава се, залитайки, сякаш погълната от мъчителни мисли, отчаяна. От време на време тя прокарва ръце по лицето си, като че ли иска да изтрие нещо)
Клеймо от огън са устата му проклети!
(Изведнъж, в сянката, тя забелязва Дидие, надава вик, устремява се тичешком и пада задъхана в нозете му.)
Дидие! Дидие!
ДИДИЕ (като внезапно пробуден от сън)
Ох, тя!
(С леден тон.)
Защо сте тук?
МАРИОН
Така.
Къде да съм освен във твоите крака?
Добре ми е… Подай ръцете си тъй мили!
Веднага ги подай! Ох, как са ги ранили
веригите! Ръце така нещастни! Аз
съм тук и затова… Какъв ужасен час!
(Плаче. Чуват се риданията й.)
ДИДИЕ
Защо е този плач?
МАРИОН
Това е смях, не мога
да ви измъчвам с плач.
(Смее се.)
Да бягаме, за бога!
Дидие, ще бъдеш жив! Отмина всичко…
(Отново пада в нозете му и плаче.)
Ах,
убива ме това, съсипах се от страх!
ДИДИЕ
Мадам!
МАРИОН (привдига се, без да го чува, и се затичва да търси вързопа, който подава на Дидие)
Не се бави, защото време няма!
Метни си плаща, аз платих на тия двама!
От Божанси човек ще се спаси прикрит
по уличката вън, оттатък тоя зид.
Ще дойде Ришельо — следи как изпълняват
аз го подкупих… Ох, дано не ни заварят!
Съмняваш ли се пак! Изглеждаш ми смутен…
ДИДИЕ
Не! Случва се човек да бъде заблуден.
МАРИОН
Ох, ако знаеше как времето минава!
Аз чувам как към нас тълпа се приближава.
Ох, моля те, Дидие, да бягаме оттук!
ДИДИЕ (посочва заспалия Саверни)
Дошли сте не за мен — дошли сте тук за друг!
МАРИОН (за момент озадачена, настрана)
Гаспар ме е прикрил — у него доблест има!
(Високо.)
Тъй ли говориш ти със своята любима?