Чародейката

Светът принадлежеше на новите раси, и най-вече на хората. Атон работеше заедно

с Авраам, Прометей, Уицилопочтли и Хеката, за да подготвят бъдеще, в което

Древните и хората ще могат да живеят заедно. Хронос им бе показал множество

ужасяващи варианти на бъдещето, но бе успял да им покаже и някои чудеса.

Цагаглалал живо си спомняше една конкретна възможност. В тази времева линия

невероятно напредналата цивилизация на хора и Древни бе преоткрила и дори

надминала знанията на Земните господари. Бяха напуснали пределите на планетата

и бяха започнали да колонизират околните светове. Империята на Дану Талис не се

простираше само върху една планета, а върху цели галактики. А в сърцето на тази

огромна галактическа империя стоеше кръглият град Дану Талис върху една

мъничка синьо-зелена планета в покрайнините на Млечния път.

– Златен век – беше казал Авраам, несъзнателно потупвайки по кожата си, която

още тогава започваше да се нашарва с твърдо злато.

– За съжаление никога няма да се сбъдне – беше се изкискал Хронос. – Това е

просто една сянка на онова, което може да стане.

– А защо не? – бе попитал Авраам.

– Защото Бастет и другите като нея, които живеят в тъмното минало, няма да го

позволят. Те вярват, че като даваме сила на хората, ще станем по-слаби.

– Тъмни древни – бе промърморил Авраам.

Тогава Цагаглалал за първи път чу това название.

Сянка плъзна от парка вляво и се разстла по улицата. Тя шаваше и растеше, и

водни капчици блестяха върху мръсна черна козина и дългите виещи се опашки.

Устата на Цагаглалал се сви от погнуса. Тя нямаше определено отношение към

плъховете, но тези явно бяха под контрола на някой Тъмен древен. Цагаглалал

нагази в пъплещата маса и гадинките моментално се скупчиха около нея, мъчейки

се да се покатерят по краката £, но не можеха да се заловят за бронята. Зъби

стържеха по металните £ подбедреници като нокти по черна дъска.

Аурата на Цагаглалал лумна в ослепително бяло. Запулсира около тялото £ в

концентрични кръгове и плъховете се превърнаха в червено-черна пепел, която се

заиздига спираловидно в мъглата. Внезапният изблик на сила също така разкъса

контролиращата магия и оцелелите гризачи изчезнаха с писукане в канавките.

Без да нарушава крачка, Цагаглалал се обърна надясно и продължи по улицата,

насочвайки се към водата.

Дану Талис можеше да поеме по пътя към златния век, но алчността на Бастет бе

по-силна от всякакъв здрав разум. И в една ужасна вечер Анубис и отряд анпу

вдигнаха бунт и затвориха Атон. Господарят на Дану Талис бе обвинен, че е

заговорничил да унищожи островната империя.

Цагаглалал внезапно се закова по средата на „Джеферсън“ и отметна глава

назад. Във въздуха се бе появил нов мирис. Дъх на нещо древно и ужасяващо се

носеше откъм лявото £ рамо. Тя завъртя глава: идваше откъм моста „Голдън

Гейт“. Надуши изгорял емайл, гниеща земя и кръв, и непогрешимата воня на