Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Чародейката
Чародейката - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Чародейката

Электронная книга - «Чародейката». Краткое содержание книги:

Сан Франциско
1 ... 40 41 42 43 44 45 46 47 48 ... 148
Перейти на страницу:

изтърколили сутрин от леглото, излезли са през задната врата и са паднали през

ръба. – Тя кимна към малките къщурки, построени по самия край на клона. Зад тях

имаше само бездънна пропаст.

– Само ти можеш да си помислиш такова нещо. – После Жана спря и внезапно се

ухили, осъзнавайки, че Скати бе пуснала една от редките си шеги. Къщите нямаха

задни врати. – Много смешно.

– Благодаря.

– Казах го със сарказъм.

– Знам.

Безсмъртната вдигна глава и погледна нагоре. Огромният кух дънер се губеше в

изумрудените облаци далеч над главите им. Клони кръстосваха въздуха,

свързвайки единия край на дървото с другия, а дънерът бе осеян с безчет

издутини. Около тези израстъци блещукаха светлини, но едва когато Жана отиде до

края на клона и погледна надолу, за да види един от тях отблизо, осъзна, че гледа

още домове. Далеч долу, където бе притъмняло от ранната нощ, дънерът

блещукаше с хиляди светлинки.

– Внимавай! – Скатах сграбчи колана на французойката, когато тя се наведе още

повече. – Не сме дошли чак дотук, за да паднеш през ръба.

Жана посочи.

– Там има летящи хора.

Сянката кимна.

– Забелязах. Привързани са към планери. Предполагам, че това е идеалното

място за такъв спорт, при идещите отдолу въздушни течения.

– А забеляза ли също, че всички изглеждат като хора? – добави Жана. Тя понижи

глас и мина на провинциалния диалект на Източна Франция – първия език, на който

бяха разговаряли със Сянката. – Тук няма кучеглави чудовища.

– Забелязах – отвърна Скатах на същия език. – Но не съм изненадана. Хеката

винаги е била смятана за един от най-големите благодетели на човечеството.

Все така усмихвайки се и сочейки към планерите, Жана продължи:

– Сигурно забеляза и че Уицилопочтли беше облечен в пълна броня.

– Да. А ти видя ли войските, събиращи се на клоните под нас? – попита Скатах.

– Не съм. – Жана се върна до ръба на клона и надникна надолу. На петнайсетина

метра под тях, на друг също толкова дебел клон, мъже и жени се строяваха в

редици. Тя ги прецени с опитното око на войник. – Това ми прилича на цяла рота...

двеста и петдесет, може би триста мъже и жени – каза тихо французойката. –

Всички са въоръжени простичко: с обикновена броня, кръгли щитове, копия и

лъкове. – Чу се пукане на кожа и дърво и рояк планери се отделиха от дънера на

Игдразил, за да се спуснат и да се присъединят към другите войници. – Хммм... и

всички, които летят, са жени и момичета.

– По-леки са от мъжете – каза Скатах.

– Цветът на униформите им е същият като на долната страна на планерите.

Синьо и бяло – отбеляза Жана.

Сянката кимна.

– Камуфлаж. Всеки, който гледа от земята, трудно ще ги различи на фона на

небето.

Жана огледа по-добре въздушните войски, когато кацнаха. Някои от тях бяха

въоръжени с къси копия за хвърляне, но всички имаха два или повече колчана със

стрели и поне един резервен лък. От годините на битки Жана знаеше, че

резервните са, в случай че тетивата се скъса. Войникът просто щеше да хвърли

лъка и да грабне новия.

– Не виждам знамена – каза тя тихо.

– Вероятно защото няма да са им нужни – рече Скатах. – Знамето е от полза само

на бойното поле, когато трябва да различиш приятел от враг. Когато ти се

сражаваше с англичаните, оръжията и броните ви много си приличаха, но твоите

хора знаеха, че трябва да се съберат при бялото ти знаме. В битка като тази едно

знаме само ще се пречка. Обзалагам се, че онзи, срещу когото ще се бият,

изглежда по коренно различен начин – от различна раса, с различен цвят, от

различен биологичен вид. – Тя се усмихна на приятелката си. – В такъв случай

правилата са далеч по-прости. Всеки, който не изглежда като теб, е твой враг.

– Значи се подготвят за битка – промърмори Жана, почти на себе си.

– Мисля, че вече са готови. – Зелените очи на Скатах заиграха весело. –

Пристигнахме точно навреме за войната.

Жана д‘Арк ощипа ръката на приятелката си.

– Не е нужно да изглеждаш толкова доволна!

20 Според една теория в религията на маите Ваках-Чан се е наричал галактическият център, който е свързан

със земята и подземния свят посредством Световното дърво. – Б. пр.

Глава 23

Озирис и Вирджиния Деър станаха на крака, когато Софи и Джош се приближиха.

Близнаците бяха облечени в чисти джинси и тениски. Джош беше вързал около

кръста си кремав суитчър на „Джайънтс“, а Софи носеше черна жилетка върху

1 ... 40 41 42 43 44 45 46 47 48 ... 148
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)