Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
Дворецът Холирудхаус, Единбург
Шотландия, Коледа 1509 г.
Празнуваме Коледа по най-бляскавия начин, който Шотландия може да си позволи, с поетични драми и балове с маски, танци и пиршества, а алхимикът Джон Деймиън конструира машина, която може да лети из стаята като пленена птица и кара хората да пищят от страх. Джеймс ми подарява златна верижка и накити за косата, и ми казва, че съм най-прекрасната кралица, която Шотландия е имала някога. Зная, че изглеждам добре. Роклите са ми твърде тесни, отпуснали са шевовете и пристягат хлабаво връзките, но Джеймс казва, че съм хубава и весела, както подобава на една съпруга, и че не възразява да обгърне с ръце едно по-пълничко, топло тяло.
Дворецът Холирудхаус, Единбург
Шотландия, пролетта на 1510 г.
Двамата с Джеймс сме толкова щастливи, че дори завръщането на двамата му незаконни синове от Падуа не поражда неразбирателство между нас. Александър, който е назначен за епископ на Сейнт Андрюс и неговият полубрат Джеймс, граф на Мори, идват да поднесат почитанията си и аз ги поздравявам с хладна вежливост. Показвам на двамата законния син на баща им, и им казвам, че това е Артур, принц на Шотландия и Островите, и херцог на Ротси. Двете момчета коленичат пред креватчето и се заклеват във вярност, а Александър примигва с късогледите си очи зад кръглите си очила, кацнали на носа му, и казва със съмнение: „Много е малък за такава голяма титла“, което ме разсмива.
Дори не възразявам, когато съпругът ми провъзгласява Александър за лорд-канцлер.
— Имам нужда от някого, на когото мога да се доверя напълно — казва той.
— Той е още почти момче — казвам сприхаво.
— В Шотландия порастваме рано.
— Е, добре, стига да знае, че цялото му учение е било в полза на неговия полубрат — казвам.
— Сигурен съм, че Дезидерий Еразъм не е забравил това дори за миг — казва Джеймс с ироничната си усмивка.
За моя изненада, Катерина най-накрая отговаря на писмото ми, пишейки собственоръчно, полагайки печата си с нара. Това е лично писмо, в което съобщава, че е толкова тъжна и толкова се срамува, задето е изгубила бебето, което носела, макар че е щяло да бъде момиче; тя смята, че се е провалила в задачата да осигури едничкото, което липсва на Хари, онова, което им е нужно, за да направи радостта им пълна.
Тя ме изтръгва рязко от състоянието ми на несправедливо засегната. Кара ме да се сепна и да си помисля за дъщеричката ми, която умря, и синът ми преди нея. Мисля си колко жестока съм била да я дразня с подмятания, задето става майка за пръв път на двайсет и три години. Било е ужасно да прочете такава шега, когато е изгубила бебето си. Изпълнена съм с разкаяние и се срамувам, че допуснах съперничеството ми с Катерина да прелее в злоба. Вземам в ръка писмото ѝ, отивам в параклиса и се моля за невръстната душа на изгубеното бебе. Моля се за скръбта на Катерина, моля се за разочарованието на брат ми и за престола на Англия. Моля се за раждането на син и наследник за тях, за младата жена, която е моя сестра от осем години, към която изпитвах ту обич, ту завист, редувайки ги отново и отново, но която е в сърцето и молитвите ми от толкова отдавна.
А после свеждам глава по-ниско и шепна на света Маргарет, която била погълната от дракон и сигурно е познавала, както го познавам и аз, тайния, внезапен изблик на радост от това да бъдеш спасена от най-лошото, което може да те сполети. Маргарет излязла от корема на дракона невредима, а аз оцелях след родилните болки и раждането и се сдобих със син и наследник — единственият син и наследник на Тюдорите. Никога не бих пожелала злото на Катерина, нито на Хари или Мери — всъщност искрено тъгувам за загубата ѝ, — но синът ми, Артур, е наследник на Шотландия и Англия и ще бъде такъв, докато тя не се сдобие с момче. Нейният син, когато се роди, ще измести моя. Кой би могъл да ме вини за малко потайна радост, че аз имам син, а тя — не?
Посланикът на Англия пише, за да съобщи, че макар Катерина да е изгубила едно дете, момиче, тя — хвала на Господа — е носела близнаци и бебе все още има.
— Това е необичайно — отбелязва съпругът ми пред мен, докато чете писмото на глас край огнището в спалнята ми, след като дамите ми са били отпратени. — Тя има късмет.