Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
В разкъсвания от амбиция, страх и подозрения кралски двор на Тюдорите властната Маргарет Боуфорт, майка на Хенри VII, определя правилата. Децата растат в сянката на баба си, изгаряща от желание да утвърди новата династия на узурпирания престол. Маргарет, по-голямата сестра на бъдещия крал Хенри VIII, възприема съвестно уроците на баба си — никой не може да стои по-високо от Тюдорите, никой не може да бъде по-богат, по-красив, по-смел и по-велик от представителите на тази династия.В кралския двор Маргарет има две съпернички, две съюзнички, две сестри — родната ѝ сестра, красивата и лекомислена Мери, и снаха ѝ, строгата и набожна Катерина Арагонска. В нелеките си съдби трите момичета са свързани до живот чрез обич и омраза, съперничество и споделена мъка — като три сестри, орисани да станат кралици на Англия, Франция и Шотландия, и да се изправят една срещу друга.
— Не е нито нормално, нито морално — отвръщам рязко. — Това е против Божиите и човешките закони — не успявам да поддържам дълго тона на баба си. — О, Джеймс, разкажи ми повече! Катерина ще бъде ли принудена да задържи лейди Ан като своя придворна дама? Ще трябва да си затвори очите за всичко това? Хари ще задържи ли Ан като своя блудница? — ахвам. — Но никога няма да я утвърди като своя официална метреса, както постъпват френските крале, нали? Нали няма да я остави да управлява двора му и да отпрати Катерина?
— Не знам — казва той и ме погъделичква с пръст под брадичката. — Какво изключително вулгарно дете си ти, с това желание да узнаеш всички подробности! Да кажа ли на посланика ми да докладва веднага?
— О, да — казвам. — Искам да узная всичко!
Единбургската крепост, Шотландия
Лятото на 1510 г.
Но следващата новина, която получаваме от Англия, не е някакъв забавен скандал, а добра вест: най-добрата. Катерина отново очаква дете. Прекръствам се, когато ми съобщават, защото се тревожа за сина си, Артур. Моят късмет и злощастията ми се редуваха с такава точност с тези на Катерина — моят годеж съвпадна с нейното вдовство, смъртта на баща ми означаваше за нея брак и коронация, — та се боя, че раждането на наследник за престола на Тюдорите в Англия ще означава смъртта на сегашния наследник в Шотландия.
Джеймс не се присмива на страховете ми, а повиква най-добрите си лекари да дойдат в Единбургската крепост, и да отидат в детската стая, където всички пристъпват на пръсти около бавачката, която съблича ленената ризка на сина ми и се кълне, че той става все по-горещ и по-горещ с всеки час, че направо изгаря.
Той е само на девет месеца, съвсем мъничък е. Сякаш прекалено мъничък, за да се пребори с треската, която прави кожата му толкова гореща на пипане и кара очите му да хлътнат навътре в лицето. Накисват чаршафите му в студена вода, затварят капаците на прозорците, за да не влиза слънцето, но не могат да свалят температурата. И макар да му слагат вендузи, изцеждайки кръв от розовата му малка пета, и му дават очистително, така че повръща и плаче от болка, нищо не подобрява състоянието му. Докато стоя на колене на пода до главната му бавачка, гледайки я как попива потната му кожа с хладна кърпа, той затваря очи и престава да плаче. Извръща глава, сякаш просто иска да заспи, а после притихва, и тя казва, с глас, изпълнен с ужас:
— Отиде си.
* * *
Скъпа сестро, толкова съм нещастна заради тази загуба. Не мога да пиша повече. Молете се за мъничката му душица и се молете за мен, Вашата сестра, в това време на беди за мен. Провиних се в гордост и завист, но нима този ужасен удар не може да има за цел да ме научи на смирение? Толкова съжалявам, ако някога съм съгрешила спрямо Вас. Моля Ви да ми простите за всичко, което някога съм изрекла или сторила против Вас. Простете ми грубите и недостойни за една сестра мисли, които никога дори не съм изричала на глас. Предайте обичта ми на Мери, и двете ми липсвате толкова много. Толкова съм смазана. Никога не съм познавала такава болка.
Маргарет
Дворецът Холирудхаус, Единбург
Шотландия, пролетта на 1511 г.
Катерина се оттегля в уединение в очакване на раждането през януари, и ни изпращат вестта за триумфалното раждане, написана върху велен, украсен с розите на Тюдорите и испански нарове. Буквите са украсени със златни листа. Очевидно са го имали подготвено от седмици; възложили са на монаси да рисуват на ръка украси по краищата на страницата с месеци. Сигурно са били много уверени в Божията благословия, за да поръчат извършването на такава работа, с такава дръзка увереност, въпреки рискования изход от раждането. Донасят ми писмото, докато лежа в леглото си следобед. Откривам, че не мога да спра да плача. Проследявам думите с връхчето на пръста си; тяхната радост ми се струва много далечна. Не знам как се осмеляват да се радват.
Но арогантността им остава безнаказана, тъй като Бог се усмихва на Тюдорите. Катерина има момче. Кръщават го Хенри — разбира се. Мисля си горчиво, че брат ми Артур сякаш никога не е съществувал, сякаш брат ми е забравил, че на първородното момче на Тюдорите трябваше да се даде името Артур, а името Хенри е отредено за втория син. Но, разбира се, Хенри възприема себе си като първи син, и гордо дава името си на своя син. Така че сега изобщо няма Артур Тюдор. Няма ги и брат ми, и синът ми.
Катерина не описва триумфа си направо на мен. Оставя други да ме уведомят, сякаш би трябвало да съм благодарна да бъда третирана като всеки друг европейски монарх, сякаш добрият ѝ късмет не ме кара да страдам още по-силно за загубата на малкото ми момче. Дори не отговори на писмото ми, в което ѝ разказвах за скръбта си. Единственото, което получавам, е това украсено със златен емайл надменно перчене.
