Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
Изпитвам прилив на разбираемо раздразнение при мисълта, че Катерина е запазила момче в утробата си, докато аз съм била на колене, молейки се тя да намери утеха в загубата си. Колко нелепо е да ми напише такова трагично писмо, когато все още е носела дете. Какъв шум вдига за нищо!
— Какво имаш предвид с това „необичайно“? — питам сковано, подразнена, че съпругът ми проявява такъв интерес към работата на лекарите, сам чете ужасните им книги и разглежда отвратителни изображения на болни сърца и подути вътрешности.
— Изненадващо е, че не е изгубила и двете деца, когато е изгубила едното — казва той, препрочитайки писмото. — Бог да я благослови, надявам се наистина да е така; но е много необичайно да изгуби единия близнак, а да задържи другия. Питам се откъде знае. Много жалко, че не може да бъде прегледана от лекар. Може просто месечните ѝ цикли да не са започнали отново, но да не очаква дете.
Затискам ушите си с ръце и възроптавам:
— Не можеш да говориш за месечните неразположения на кралицата на Англия!
Той ми се смее и отдръпва ръцете ми.
— Зная, че мислиш така, но тя е жена като всяка друга.
— Никога не бих допуснала до себе си лекар, дори да умирам при раждане — заричам се аз. — Как може един мъж да се доближи до кралица в такъв момент? Собствената ми баба изрично написа, че когато се оттегли в уединение преди раждането, кралицата трябва да бъде обслужвана единствено от жени, в тъмнина, в заключена стая със спуснати капаци на прозорците. Не може да вижда дори свещеника, който идва да отслужва литургията — той трябва да ѝ подава нафората през параван.
— Но ако една жена в усамотение преди раждането има нужда от познанията на лекар? — възразява съпругът ми. — Ако нещо се обърка? Нима самата ти баба не е била на прага на смъртта при раждане? Не е ли щяло да бъде по-добре за нея, ако е имала лекар, който да я съветва?
— Откъде един мъж ще знае нещо по подобни въпроси?
— О, Маргарет, не ставай глупачка! Това не са мистерии. Кравата се тели, свинята се праси. Мислиш ли, че една кралица ражда дете по по-различен начин от което и да е женско животно?
Надавам лек писък.
— Няма да слушам това. Това е ерес. Или държавна измяна. Или и двете.
Той смъква ръцете ми от ужасеното ми лице, и целува леко всяка длан.
— Не е нужно да чуваш нищо от това — казва. — Не съм като гадателите и врачките на пазарния кръстопът. Мога да зная нещо, без да крещя за него.
— Във всеки случай, тя сигурно е най-голямата късметлийка на света — казвам с негодувание. — Всички да ѝ съчувстват, задето е изгубила дъщеря, а после да се окаже, че носи неин близнак, син.
— Навярно е така — признава той. — Със сигурност се надявам да е така — извръща се от мен и съблича ризата си. Бодливият пояс на кръста му издава лек звънтящ звук.
— О, свали това ужасно нещо — казвам.
Той ме поглежда и казва:
— Както желаеш. Всичко, което ще зарадва втората най-голяма късметлийка на света — ако може да бъде удовлетворена, докато е, както е сега, вечно на второ място, второкласна кралица, във второкласно кралство, очакваща новороденото ѝ момче да бъде принудено да остане на второ място.
— Не исках да кажа това — възразявам.
Той ме взема в обятията си и не си прави труда да отговори.
Дворецът Линлитгоу, Шотландия
Лятото на 1510 г.
През май, когато сме в двореца си край езерото, получавам кратко писмо, собственоръчно написано от Катерина, в което се казва, че, в крайна сметка, изглежда няма друго бебе. Тя пише със ситен, разкривен почерк, сякаш ѝ се е искало изобщо да не го прави.
Помолих баща си да не ме упреква. Не съм сторила нищо нередно. Казаха ми, че съм изгубила едно бебе, момиченце, но съм запазила близнака, и не знаех, че няма нищо, докато коремът ми не спадна отново, сякаш просто е бил подут, и месечните ми неразположения не започнаха. Откъде да зная? Никой не ми каза. Откъде да зная?
Казва, че съпругът ѝ бил истинско олицетворение на добротата, но че самата тя не можела да спре да плаче през цялото време. Избутвам писмото и не мога да се заставя да отговоря, изпълнена с раздразнение към двамата. Представата, че Хари е добър и мил към съпругата си — той, малкият ми брат, който никога не е имал в главата си друга мисъл, освен за себе си — и мисълта как Катерина Арогантната се унижава да се извинява за нещо, което не е могла да предотврати, ме хвърля в малък пристъп на ярост. Представата за неспирния ѝ плач ме изпълва с презрение. Какво би станало с мен, ако не можех да спра да плача, когато изгубя дете? Никога не бих родила друго. Защо Катерина се отдава така на скръбта и я демонстрира пред всички? Не е ли редно да покаже достоен за една кралица кураж, както направих аз?