Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
— Момче — казвам тихо.
— Ще се моля за това — казва той. — Ще отида на поклонение. А ти ще си починеш, ще се възстановиш и ще укрепнеш, а когато остареем, заобиколени от внуци и правнуци, ще се молим за душите на малките. Ще си ги спомняме само в молитвите си, ще забравим тази скръб. Всичко ще бъде наред, Маргарет.
— Спомена за проклятие… — започвам.
Той прави лек пренебрежителен жест.
— Говорех, подтикван от гняв и мъка, от страх. Сгреших, като ти говорих така. Ти си твърде млада и си възпитана да се смяташ за безгрешна. Животът ще те научи, че нещата стоят иначе. Не е нужно аз да те смирявам. Бих бил лош съпруг, ако се опитам прибързано да те науча на мъдростта на отчаянието.
— Не съм глупачка — казвам с достойнство.
Той свежда глава.
— Това е добре, понеже аз със сигурност съм глупак — казва.
Мисля си да пиша на сестра си Мери, тъй като сега тя е сгодена за наследника на най-великия от християнските крале, и да я предупредя да не проявява прекомерна гордост, защото може да стане така, че да се омъжи за велик човек, а да не може да го дари с наследник. Във всички вести от Англия се повтаря отново и отново, че тя става все по-красива и по-красива, но това не означава, че ще бъде плодовита или че ще може да отгледа здраво бебе. Смятам за редно да я предупредя, че моята скръб може да стане и нейна; не е редно да е убедена, че ще ѝ бъде лесно и приятно. Мисля си да ѝ кажа, че е възможно Тюдорите да не са толкова важни и могъщи и благословени от Бог. Мисля си да ѝ кажа, че може и да не я чака такава велика съдба, каквато предричат уверено всички, не бива да мисли, че ще бъде пощадена само защото винаги е била любимка на всички, и винаги е била най-красивото дете.
Но после нещо ме спира. Странно е да имам пред себе си перо и хартия, а да открия, че не искам да я предупреждавам. Не искам да хвърлям сянка над нея. Разбира се, представата как тя танцува в двореца Ричмънд, разпорежда се като кралица в Гринич, превръща се в център на модата, красотата и разточителството в един богат двор, ме терзае, но не искам именно аз да ѝ казвам, че семейството ни може да не е толкова благословено, колкото сме си представяли. Може не винаги да имаме късмет. Може би над името ни е надвиснала сянка: може да се наложи да платим за смъртта на Едуард Уорик; за обесването на момчето, което наричахме Пъркин Уорбек, което и да бе то. Без съмнение, именно ние имахме най-голяма облага от изчезването на двамата принцове на Плантагенетите от Тауър. Може да не сме сторили нищо, но спечелихме най-много.
Така че вместо това пиша на почитаемата си баба и ѝ разказвам за разочарованието и скръбта си, и я питам — защото тя навярно знае — дали съществува причина, поради която Бог би отвърнал лице от мен и не би ме благословил със син? Защо една принцеса от рода на Тюдорите да не може да зачене и задържи момче? Не споменавам нищо за проклятие над Тюдорите, или за това, че Катерина търпи лишения в двора — защо би се вслушала в думите ми? — а я питам дали знае някаква причина родът ни да няма силна кръв. Наистина се чудя какво ли ще отговори. Питам се дали ще ми каже истината.
Замъкът Стърлинг, Шотландия
Великден 1509 г.
Идваме в Стърлинг за Великден, в лют студ: конете газят с усилие през снежните преспи, а каруците с багажа са затънали и пристигат с цели дни закъснение, затова стените ми са голи, без гоблени. Нямам завеси около леглото си, трябва да спя на груб лен, а по възглавниците ми няма избродирани гербове.
Съпругът ми се смее и казва, че съм разглезена от мекото време на Англия, но все още не мога да повярвам, че по това време на годината може да е толкова студено и толкова тъмно. Копнея за гледката на зелена буйна трева и напевния звук на птича песен в ранната утрин. Казвам, че ще си остана в леглото, докато стане светло, и ако се окаже, че това е чак по пладне, така да бъде.
Той заявява, че трябва да остана в леглото и че той лично ще донесе дървата за огнището ми и ще ми сгрее чаша ейл с подправки до огъня край леглото ми за закуска. Държи се весело и мило с мен, а аз отново очаквам дете, стоплена от надежда и увереност: мисля си, че този път ще имам късмет. Страдала съм достатъчно.
Мисля си, че отново е дошъл да ми чете, и се надявам да не е келтска поезия, когато той влиза в покоите ми един следобед с лист хартия в ръка. Вече разбирам езика, но поемите са много дълги. Той не сяда по обичая си на стол до огнището, а отстрани на леглото ми, и лицето му е много мрачно и сериозно, когато се оглежда да види Елинор Върни, главната ми придворна дама, и прави лек жест с ръка, за да ѝ каже да остане с нас. Веднага разбирам, че има лоши новини от Англия.