Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
— Почитаемата ми баба ли? — питам.
— Не — казва той. — Трябва да бъдеш смела, скъпа. Става въпрос за баща ти. Дано Бог даде покой на душата му, отишъл си е от нас.
— Баща ми е мъртъв?
Той кимва.
— Значи Хари е крал? — прошепвам стъписано.
— Той ще бъде крал Хенри VIII.
— Не е възможно.
Той ми се усмихва криво:
— Страхувах се, че ще бъдеш много опечалена.
— О, аз съм опечалена, наистина съм — уверявам го, без да чувствам нищо. — Това е удар, но все пак знаех, че той не е добре. Почитаемата ми баба все повтаряше, че той не е добре.
— Това ще промени много неща в страната — казва той. — Брат ти е твърде неизвестен, твърде неопитен. Баща ти не му е дал власт; не го е обучил в тънкостите на управлението.
— Открай време се знаеше, че ще го наследи Артур.
— От години насам вече не е така.
Сега чувствам как очите ми се наливат със сълзи.
— Осиротях — казвам жално.
Той сяда до мен и ме обгръща с ръка.
— Имаш семейство тук — казва. — А ако Хари е склонен да запази мира, както е редно, тогава навярно можеш да му отидеш на гости, когато се възкачи на трона си.
— Това би ми харесало — признавам.
— Ако той запази мира. Какво мислиш, че ще направи? Обвързан е от договора за вечен мир да зачита границите и суверенитета ни. С баща ти имахме спорове заради грабителите и пиратите, а той се опита да ми забрани да поддържам приятелство с Франция. Може ли според теб Хари да бъде убеден, че мирът е в интерес на всички ни? Мислиш ли, че той ще бъде по-сговорчив съсед от баща ти? Имаш ли някакво влияние над него?
— О, сигурна съм, че мога да го убедя. Сигурна съм, че мога да обясня. Бих могла да отида в Лондон и да му кажа.
— След като се оттеглиш в родилното ложе и станеш отново от него със здраво и силно момче. Тогава ще бъдеш посланик. Не може да пътуваш, докато и двамата не укрепнете.
— О, да, но тогава… — мисля си колко прекрасно ще бъде да се върна в Англия, когато по-малкият ми брат вече ще бъде крал на страната, а нейна светлост майката на краля няма да бъде толкова важна и ще се нарича „нейна светлост бабата на краля“, а Мери ще е все още просто принцеса, докато аз ще бъда кралица с принц в люлката, и ще съм донесла мир на две страни. Ще имам керван с багаж, който ще се точи в продължение на цели мили. Ще видят скъпоценностите, които Джеймс ми подари, ще се възхищават на роклите ми.
— Освен това ще получиш наследство — отбелязва съпругът ми.
— Наистина ли?
— Да. Не зная точно какво ще получиш; но той умря неимоверно богат. Сумата ще е съществена.
— Аз ли ще я получа цялата? — питам. — Няма да отиде при теб, така ли?
Той свежда глава.
— Полага ти се да я задържиш цялата, моя малка скъпернице. Ще я получиш изцяло.
Чувствам как сълзите напират отново.
— Това ще бъде утеха. В загубата ми. В огромната ми загуба.
— О, има и още нещо, никога няма да повярваш — казва съпругът ми, внимателно изтривайки сълзите ми с долната част на дланта си. — Първата постъпка на брат ти е да накаже съветниците на баща си, които налагат непосилни данъци на народа.
— О, нима? — не проявявам интерес към облагането с данъци.
— А втората е да обяви женитбата си с вдовстващата принцеса. Най-после ще се ожени за Катерина Арагонска. Тя живее на прага му от седем години, но ще се оженят след броени дни. Вероятно вече са женени; пътищата са толкова лоши, че това писмо е писано преди доста дни.
Изпитвам нещо подобно на ужас.
— Не. Не е възможно, не и тя. Сигурно си разбрал погрешно. Покажи ми писмото.
Той ми го подава. Това е официално оповестяване, дело на херолда. Съобщава просто за смъртта на баща ми и провъзгласяването на Хари за крал. Гледам титлата му, сякаш още не мога да повярвам. Следва съобщението, че Хари ще се ожени за вдовстващата принцеса. Написано е черно на бяло, с изящен почерк. Върху най-долния край на листа има печати: не може да има съмнение.
— Тя ще бъде кралица на Англия — казвам. Изведнъж съчувствието ми за самотните ѝ години, когато беше търпяна по милост в кралския двор, пренебрегвана от всички, и се опитваше да оцелее, продавайки съдовете си, напълно ме напуска. Не мога да си спомня съжалението, което изпитвах към горката си овдовяла сестра. Вместо това си мисля, че тя пое чудовищен риск и това се изплати. Тя заложи здравето и безопасността си и спечели. Обзаложи се, че ще издържи по-дълго от баща ми. Победи го, като го надживя; на практика предизвика смъртта му, пожелавайки той да е мъртъв.
— Това вероломно момиче спечели.
Джеймс се разсмива, искрено развеселен от презрението в гласа ми.
— Мислех, че я обичаш?
— Да! — възкликвам, но приливът на ревност ме залива бурно. — Обичах я. Просто някак естествено я обичам повече, когато е бедна и нещастна, отколкото когато тържествува над мен.