Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
Трябва да призная също и че съпругът ми може да е бил прав за идеята тя да бъде прегледана от лекар. Как може хората да са ѝ казали, че очаква дете, когато току-що е пометнала? Как са могли мъдрите знахарки да бъдат толкова глупави? Как е могла да бъде толкова глупава да им повярва?
Работата сигурно е там, че просто всички се опитват да угодят на Хари, както обикновено. Хората не смеят да му съобщят лоши новини, тъй като той не търпи нищо, което противоречи на собствената му воля. Точно като почитаемата ми баба, той има своя представа как е редно да стоят нещата, и отказва да слуша, когато някой казва, че светът не е такъв. Винаги е бил напълно разглезен. Предполагам, че когато са му казали, че Катерина е изгубила момиченце, той ги е погледнал така, сякаш подобно разочарование просто е невъзможно, и тогава всички са започнали да го уверяват, че тя все още е бременна, вероятно с момче. Сега тази лъжа е разкрита и Катерина ще се почувства по-зле отвсякога. Но чия е вината?
Отивам в кралската детска стая и виждам собственото си бебе, наследника на Англия и Шотландия, закръглен и силен, в ръцете на бавачката му.
— Той е добре, нали? — питам. Тя се усмихва и ми казва, че той е много добре, храни се добре и заяква с всеки ден.
Връщам се в покоите си и пиша на Катерина:
Хвала на Бога, синът ми е много силен и здрав. Наистина сме благословени, че го имаме. Толкова съжалявам да чуя за грешката Ви. Моля се за Вас в скръбта и смущението Ви.
— Не пиши това — казва съпругът ми, като гледа над рамото ми и невъзпитано чете личното ми писмо.
Поръсвам листа с пясък, за да попия мастилото, и го размахвам във въздуха, за да не може той да прочете съчувствените ми думи.
— Това е просто сестринско писмо — казвам.
— Не го изпращай. Тя има достатъчно тревоги и без да добавяш съчувствието си към бремето ѝ.
— Съчувствието едва ли е бреме.
— Едно от най-ужасните.
— Както и да е, от какво се измъчва жена като нея? — питам. — Има всичко, за което някога е мечтала, освен дете, а то със сигурност ще дойде.
Виждам го как извръща поглед, сякаш има някаква тайна.
— Джеймс! Кажи ми! Какво си чул?
Той придърпва напред едно столче и сяда на него, вдига усмихнатото си лице към мен и казва наставнически:
— Не трябва да се радваш на чуждото нещастие.
Не мога да скрия усмивката си.
— Знаеш, че не бих била толкова зла. За нещастието на Катерина ли говориш?
— Ще преработиш писмото.
— Ще го направя. Ако ми кажеш какво знаеш.
— Е, въпреки цялото си благоприлично възпитание, благочестивият ти брат Хари не е по-добър от един обикновен грешник като мен — казва той. — При все че упрекваш мен за рожбите и ги отпрати от малката им детска стая, брат ти Хари не е по-добър съпруг от мен; не е по-добър от нас, останалите. Докато съпругата му е била в уединение преди раждането, го хванали в леглото с една от придворните ѝ дами.
— О! Не! Коя? Коя? — ахвам. — Наистина в леглото с нея?
— Ан Хейстингс — казва той. — Така че сега има страхотна свада между брат ѝ, Бъкингамския херцог, цялото семейство Стафорд, и краля.
Въздъхвам, сякаш току-що ми е поднесъл скъп подарък.
— Колко ужасно — казвам с наслада. — Каква неприятност. Много съм шокирана.
— А Стафорд са много видно семейство — напомня ми той. — И от кралско потекло по линия на Едуард III. Няма да им се понрави да бъдат опозорени, нито да позволят Хенри да разиграва някое от техните момичета. Той е глупак, че превръща лордовете си в свои врагове.
— Предполагам, че ти никога не го правиш.
— Не — казва той със сдържана гордост. — Ако си създам враг, го убивам или го пленявам, вместо да предизвикам гнева му и да го пусна да се върне в земите си, за да предизвиква недоволство срещу мен. Знам какво трябва да правя, за да задържа това кралство сплотено. Брат ти е новак на трона и е небрежен.
— Ан Хейстингс — казвам бавно и замислено. — Придворна дама на самата Катерина. Катерина сигурно е бясна. Сигурно е разярена. Сигурно се е поболяла от разочарование. След бляскавата ѝ сватба! След брака по любов! И всички онези нелепи мадригали!
Той вдига пръст, сякаш за да ме предупреди, и казва:
— Никога повече не ме упреквай, задето имам любовница. Все казваш, че баща ти никога не погледнал друга жена и че брат ти се оженил по любов. Сега виждаш. Напълно нормално е един мъж да си вземе метреса, особено когато съпругата му е затворена в усамотение заради раждане. Напълно нормално е един крал да си избира сред придворните дами. Не ме укорявай никога повече.