Клетвата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-93-2
- Переводчик: Димитър Бърдарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клетвата». Краткое содержание книги:
„Клетвата“ е една експлозивна история за лоша медицина и жестока справедливост, в която адвокатът Дизмъс Харди и полицаят Ейб Глицки се изправят един срещу друг в най-опасния случай, с който някога са се сблъсквали.
Когато шефът на най-голямата здравна организация в Сан Франциско умира в собствената си болница, никой не се съмнява, че причината са тежките наранявания, получени при автомобилна катастрофа. Но аутопсията разкрива нещо различно.
Ейб Глицки, макар и спъван от лутането на двамата назначени с политически протекции полицаи, бързо взима на прицел дежурния лекар Ерик Кенсинг. Изпаднал в отчаяние, Ерик се обръща за защита към Харди. Докато напрежението нараства, Харди поема инициативата, убеден, че убийството не е свързано с неговия клиент, а с обкръжението, в което работи.
Харди стига до ужасяващата истина, че много пациенти умират, жертви на убийство. Разкрива заговор на алчност и насилие, отнемащ човешкия живот, който всеки лекар се е заклел да пази.
В „Клетвата“ Джон Лескроарт е в най-добрата си форма.
A particularly strong plot. – Los Angeles Times
Topical and full of intrigue. – Milwaukee Journal Sentinel
Doctor Eric Kensing is living in fear that he is about to be indicted for the death of a patient. That patient was his boss, Tim Markham. But Kensing and Markham aren't just connected by work – Kensing's wife is one of Markham 's many lovers. It's not looking good for Kensing, so he enlists the help of lawyer Dismas Hardy. Some say Kensing is not worth saving, although others say that Kensing is a special doctor, prepared to do anything to save a patient's life, even defying proper medical procedure. Despite all the damning evidence, Hardy becomes increasingly sure that Kensing is innocent. Against mounting pressure for an arrest, Hardy knows that the only way to save Kensing is to find the real murderer. And like Kensing, he seems to be working within a system that is set up to thwart him and any attempt at real justice…
Глицки се усмихна на всички, без да успее да заблуди никого.
— Е, с това уверение — каза той, докато се изправяше, — най-добре да ходя да си върша работата.
Втора част
11
Харди натисна копчето на будилника, за да спре звъна му. Като отхвърли завивките, застави се да се изправи, за да не се поддаде на желанието да полегне отново само за минута. Франи измърмори нещо зад него и той почувства ръката ѝ да се плъзва по долната част на гърба му. Той се протегна назад, стисна за миг ръката ѝ, после се отпусна и стана.
Къщата изглеждаше тъмна. Постоя за момент, събирайки сили, за да тръгне. Отвън пристъпи на свеж вятър караха прозорците да похлопват. Бурята все още продължаваше.
След като си взе душ и се обръсна, той навлече панталоните и ризата си в банята, за да безпокои останалите колкото е възможно по-малко. Не си спомняше ясно, но му се струваше, че спа зле. И още не бе се събудил напълно. Франи също още не бе се размърдала и той си помисли, че ще слезе долу и ще ѝ донесе чаша кафе. Така щяха да имат няколко минути спокойствие заедно преди всекидневния маратон за изпращане на децата на училище. В кухнята запали лампата и нахрани тропическата рибка. Дългият коридор към предната врата изглеждаше особено тъмен, но той вече си бе извадил заключение, че е от времето, така че повече не му обърна внимание. Когато отвори вратата, отбеляза със задоволство, че „Кроникъл“ бе успял да стигне до портата му — което в никакъв случай не бе всекидневно събитие. Може би това бе добър знак. Днес щеше да има късмет.
Но, господи, помисли си той, колко тъмно бе.
Често бе изразявал убеждението си, че едно от най-великите съвременни изобретения е автоматичната кафемашина, която започваше да приготвя решаващата сутрешна напитка кажи-речи още с иззвъняването на будилника, така че когато стигнеш до нея, то вече да е готово. Но когато се върна до кафемашината, се спря намръщен. Каната бе празна. Нещо по-лошо, малката зелена лампичка „Програма“ все още светеше — а когато машината преминаваше в режим „Приготвяне“, светваше червено. Какво ставаше? Ясно си спомняше как снощи бе сложил кафе, преди да си легне, и сега се наведе, присвил очи, за да провери часовника.
4:45.
Обърна се и погледна нагоре големия часовник на кухненската стена. Същият час. Накрая реши да провери и ръчния си часовник и получи трето потвърждение. Беше пет без петнайсет, четвъртък сутринта, и той бе напълно разбуден, облечен и нямаше къде да ходи. И всичко това — единствено защото някой очевидно бе променил времето на будилника му. Когато разбереше кое от децата го е направило, извършителят щеше да си плати здравата. Почти бе готов да събуди двете си деца, да разкрие виновника и да извади уредите за мъчение.
Ей това му бе добрият късмет. А на всичко отгоре трябваше още да чака проклетото кафе да се свари. Като нямаше какво друго да прави, освен да си убие времето, ядосано отвори вестника и го хвърли на кухненската маса. Докато сядаше, отбеляза, че наистина е още тъмно. Сега поне знаеше защо. И тогава забеляза заглавието. „Смъртта на здравен шеф определена като убийство“. С подзаглавието за калия вече знаеше всичко, което му е необходимо, но прочете и цялата статия. Новият му клиент се споменаваше само веднъж, като дежурния лекар в интензивното отделение, но и този един път бе достатъчен. Харди започна да се тревожи.
Придружаващата статия за семейството на Маркъм допълни още повече притесненията му. Вестникът описваше събитието доста двусмислено, като се намекваше, че има данни, уличаващи съпругата в убийство и самоубийство — поредната безсмислена американска трагедия, причината за която може би никога нямаше да се установи. Но дълбоко в себе си Харди чувстваше, че обявяването на смъртта на Маркъм за убийство правеше всички заключения относно обстоятелствата и причините за него в семейството решително преждевременни.
Когато свърши втората статия, поседя замислен няколко минути. После се изправи, сипа си чаша кафе, върна се на масата и зачете колонката на Джеф Елиът.
Като медицински директор на „Парнас здраве“ — притиснатата отвсякъде здравна организация, която има договор да осигурява градските служители — през последните месеци доктор Малачи Рос е под постоянен натиск. Като се почне от първоначалния му и впоследствие отменен отказ да разреши покриването на разходи по рецепти за „Виагра“ и се стигне до много по-сериозния инцидент с бебето Емилия в болницата „Портола“, неговите бизнесрешения попадаха почти непрекъснато под огъня на различни потребителски, обществени и контролни организации, включително и на нашия вестник. Сега, след смъртта във вторник на шефа на „Парнас“ Тим Маркъм и избирането на Рос на този пост в борда на „Парнас“, изглежда като че ли истинските му неприятности едва започват. (Тъкмо преди предаването на този материал за печат „Кроникъл“ научи, че смъртта на Маркъм се разглежда като убийство от полицейското разследване.)