Синя кръв [bg]

Изглеждаше като истински модел. Устните й бяха пълни, покрити с гланц. Бяха издухали косата й така, че падаше върху гърба й като гладка абаносова завеса. Носеше тесни дънки Stitchedfor Civilization и Блис забеляза каква красива фигура има - слаба и издължена. Изведнъж се почувства като кон в сравнение с нея.

- Ще ти се обадя по-късно, вече ни викат - каза тя на Дилън и затвори телефона. - Боже, изглеждаш възхитително! - прошепна, щом ги нагласиха една до друга на фона на бялата стена.

- Благодаря - отвърна Скайлър. - Чувствам се толкова глупаво...

Беше й неловко - досега не й се беше случвало да се покаже на публично място с толкова малко дрехи. И двете бяха облечени само с дънки и нищо друго. Стояха с гръб към камерата и бяха прикрили гърдите си с ръце, макар че гримьорът беше залепил на зърната им лепенки в телесен цвят. Скайлър се беше съгласила да се снима само от любопитство - един вид социален експеримент, който после да анализира, но трябваше да признае, че беше забавно.

В студиото беше хладно и Джонас се надвикваше с музиката на „Блек Айд Пийс“, давайки инструкции на екипа. Асистентите и техниците по осветлението се щураха да изпълняват всяка дума на фотографа. На всяка почивка стилистите атакуваха Блис и Скайлър с флакони лак за коса.

Всички се умълчаваха, когато Джонас и Анка започнаха да спорят разгорещено дали косите им да се развяват на вятъра или не (секси ли беше, или прекалено клиширано), дали дънките изглеждаха по-добре отпред или отзад.

Момичетата позираха и правеха различни физиономии, като полагаха усилия да не мигат при светкавицата. В изблик на вдъхновение Блис придърпа Скайлър към себе си в страстна прегръдка.

- Доста провокативно - усмихна се доволно Джонас зад фотоапарата.

По време на обедната почивка те отново облякоха туниките си и се заразхождаха с екипа около бюфета, пълнейки чиниите си със зеленчуци и повехнала риба тон. (Слава богу сурова, помисли си Блис.)

- Пушите ли? - попита Джонас и извади пакет цигари от задния си джоб. - Хайде, елате да ми правите компания.

Те оставиха чиниите си и го последваха на балкона.

- Значи и двете учите в „Дюшен“? - попита Анка, като извади дълга ментолова цигара. Джонас й подаде огънче и тя всмукна блажено.

-А-ха - отвърна Блис и взе измачканата цигара марка „Кемъл".

Скайлър отказа. От цигарите й прилошаваше. Беше дошла само за компания и да се порадва на гледката. От балкона се виждаха изоставената гара и реката, по която бавно се носеше някаква лодка. Скайлър се наслаждаваше на пейзажа. Никога нямаше да се умори да гледа този град.

- Аз съм учила в Кент. С Джонас се запознахме в дизайнерското училище.