Безликите [bg]

Гастли трябваше да се върне при Кенспекъл за преглед и Танит се съгласи да го придружи. С тях двамата в играта, Скълдъгъри вече не се тревожеше толкова да остави Флетчър обратно в лабораторията. Когато каза това, момчето отвори уста за пръв път от половин час.

— Все едно всички сте ми бавачки.

— Защото е така — усмихна се Валкирия.

Оставиха ги, тъкмо докато Флетчър питаше Танит дали ще го завие преди лягане.

— Сега накъде? — попита Валкирия, докато с партньора й вървяха към Лилавата напаст.

— Готвим се за най-лошото. Ако въпреки всичко отворят портала и Безликите се върнат, ще ни е нужно единственото оръжие, достатъчно могъщо, за да ги убие.

— Кое е то?

— Скиптърът на Древните.

Валкирия обмисляше какво не е наред с тези думи, докато се наместваха в колата. Накрая се сети:

— Скълдъгъри, ти счупи Скиптъра.

— Не, счупих кристала, който го захранваше. На теория ни трябва само още един такъв кристал и имаме оръжие, което убива богове.

— А знаеш ли откъде да вземем втори черен кристал?

— Мм, не съвсем.

— А знаеш ли дали такива съществуват?

— Почти със сигурност.

— И как ще ги търсим?

— С проучване, скъпа ми Валкирия.

Тя се отпусна обезверена.

— Мразя проучването. Почти толкова неприятно, колкото домашните.

— А кога за последно си писала домашни?

— Винаги си ги пиша.