![Затворена котка [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/9/2/zatvorena-kotka-bg-download.jpg)
Затворена котка [bg]
- Автор: Чавиано Дайна
- Серия: Тайните на Хавана #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-281-276-0
- Переводчик: Катя Бобева
- Жанр: Мистика
Электронная книга - «Затворена котка [bg]». Краткое содержание книги:
— Действията ни в даден живот имат своето обяснение или последствие в други превъплъщения — чу се далечен, но силен глас. — Раждаме се много пъти, за да се борим срещу своите лоши наклонности и за да осмислим желанията… Някои неща се случват, защото са въпроси от миналото.
Умът й се насели с образи: манастир с обрасли с мъх стени, с арки издигнали към небето вратите и прозорците му; върволицата послушници, пъплеща по коридорите и прекосяваща градината, за да отиде на литургията, сред тях — сянката, която признаваше греховете си: гордост и ерудиция; и лицето на младия свещеник, защитено от решетката на изповедалнята… Видя бичуванията, които двамата си нанасяха — първо в съседни киши, после — в една обща. Жадната плът отстъпваше пред възбудата, предизвикана от наказанието. Виждаше кожата на девойката, нашарена от камшика, но мека на допир. Виждаше плътта на свещеника, разкриваща нарастващото му желание, нежните му ръце, галещи голия гръб на жената. Грях, хиляди пъти мечтан, е грях, хиляди пъти сторен, сякаш напяваше ехото между стените на манастира. Това си мислеха двамата всеки път, когато се отдаваха на съюза си. Изглежда, предпочитаха освобождаващото действие на потискането на желанието, което ги измъчваше безспир.
Мелиса предположи, че онази монахиня — наречена Анаис, тоест сянката — и онзи свещеник — тоест баща й — се търсят във всеки живот, обсебени от своята винаги забранена любов. Епохата и обстоятелствата бяха без значение. Във всеки живот желанието придобиваше нови форми и се раждаше отново в нови варианти. Процесът се повтаряше, защото, противно на онова, което гласяха човешките закони, никой от двамата не се беше научил да живее без вина заради любовта си.
— Трябва да приемем, че любовта стои по-високо от човешките закони — прошепна гласът, — но все още сме слепи. Ако тя можеше да си спомни това в следващия живот, щеше да си спести всички тези мъчения, но все още не се е научила да живее в мир със себе си.
Мелиса разбра, че всеки човек изпитва различни видове любов във всяко прераждане.
— Обичаме безброй пъти — достигна до нея ехото на гласа. — И въпреки това не признаваме огромната си способност на обич. Правим всичко възможно, за да се убедим, че сме по-склонни към насилие, отколкото към любов.
— Защо?
— Защото сме раздвоени.
— Раздвоени?
— В самите себе си. Но това е друга история, а ти все още не си готова…
38
Шестото й чувство я предупреди, че тази сутрин нещо ще се случи. Атмосферата пулсираше неуловимо и вятърът се насищаше с озон. Погледна небето и облаците, листата на цъфналата китайска роза. Всичко блестеше в необичайни цветове. Започна да се облича, като обръщаше внимание на ароматите, които прекосяваха кожата й.
„Нещо ще се случи“, помисли си с удвоено безпокойство, когато не успя да определи природата на предчувствието.
Затопли парче хляб и го натопи в малко олио. Това беше закуската й, преди да излезе. Докато вървеше към работата, си спомни излизането с Рохер. Не разбираше защо не й се беше обадил. Онази среща беше възпламенена от дозата отчаяние и страст, с които бе пропито всичко на острова, но също така и от някаква нежност, може би началото на любов. Или тези измислици бяха само плод на въображението й? Тормозена от мисълта, че се е оставила да бъде излъгана, се качи на автобуса, без да осъзнава какво прави. Почти механично стигна до Дома на културата.
В библиотеката я спря директорът. Изражението на лицето му и тонът, с който произнесе: „Трябва да говоря с теб“, бяха достатъчни, за да заподозре, че предчувствието й е на път да стане реалност. Последва го до кабинета му, разположен на горния етаж, и когато той се започна със заобикалки, вместо да говори по същество, подозрението й се превърна в увереност.
— Не знам откъде да започна — призна той, ровейки в джобовете си в търсене на пурета. — След проблема с картинната изложба ДС нареди по-сериозно разследване. Преди два дни ми изпратиха доклад… Не знаех, че се събираш с антисоциални елементи.
— Аз също току-що разбирам — каза Мелиса. — Доколкото ми е известно, никой от приятелите ми не е престъпник.
Директорът се прокашля нервно.
— Според доклада посещаваш дома на лице, уволнено от работа. Някой си — порови в документите пред себе си — Марио Тирсо Алмагер.