Затворена котка [bg]

Отиде в кухнята, където се чуваше шуртене на вода. Както се случва винаги, когато се планира нещо, упражненията се оказаха безполезни. Жената изслуша историята, без да спира да мие съдовете. Накрая настана мъртвешка тишина и без да се обърне да я погледне, тя каза:

— Знаеш ли какво е закусвала вчера зъболекарката? Запарка от лимонови листа.

Объркана, Мелиса успя само да попита:

— Коя зъболекарка?

— Онази, която живее на ъгъла, майката на близнаците. Дойде да ме помоли за няколко листа от лимоновото дърво. Децата й навършиха седем години миналата седмица и им отрязаха правото на мляко. Сега харчи цялата си заплата, за да им купува храна и мляко с огромна надценка, а дори не може да ги опита… Горката!

Мелиса не знаеше какво да каже. В продължение на няколко минути, които й се сториха вечност, продължи да чува шуртенето на водата, стичаща се върху чиниите. Не издържа повече и настоя:

— Възможно е повече да не си намеря работа. Като ти сложат етикета „антисоциален“ в досието, никой не иска да те наеме.

— Помниш ли онези години, в началото на осемдесетте, когато селяните имаха право да продават всичко на свободния пазар?

Мелиса помисли, че баба й се е побъркала.

— Бабо! Не чу ли какво ти казах? Загубих работата си! Изхвърлиха ме, защото на човек от ДС не му харесаха отговорите ми и защото имам един приятел, който спи с мъж.

Възрастната жена спря да мие чиниите и се обърна бавно.

— Чух те. И не ми викай, не съм глуха. — Взря се в лицето на Мелиса. — И не ме гледай така, не съм луда. Станалото, станало. Не знам защо се тревожиш. В крайна сметка парите са безполезни в страна, в която няма какво да си купиш… Ти вярваш ли в Господ?

Мелиса се поколеба. Не знаеше дали баба й има предвид своя католически Бог или Господ по принцип.

— Мисля, че да.

— Хубаво, тогава върви в стаята си и се помоли. Имай вяра, че Той ще ти помогне. Знаеш, че когато Бог ти затваря вратата, ти отваря прозорец. Така че не ме тормози повече с твоето уволнение. Стигат ми историите на съседите. И вярвай ми, те са истински трагедии!

Обърна й гръб и се върна към мръсните чинии. Мелиса остана със зяпнала уста. Не минаваше и месец, без бабата да я изненада със своеобразния си начин да посреща бедствията на ежедневието. Сега, когато знаеше присъдата си, разбра, че няма смисъл да настоява. Хвърли поглед към кухненската маса и отвори кутията, за да провери какво има вътре. Бе останало едно парче хляб. В хладилника имаше половин консерва кондензирано мляко. Капна мъничко върху хляба и отнесе закуската в стаята си.

През останалата част от деня се опита да пише, но излизаха само фрази, изпълнени с гняв. Беше нещо, което вече й се бе случвало. От време на време се вглеждаше в облаците, преди да затрака ожесточено по старата си „Ъндърууд“18. Веднъж се позвъни на вратата, но не си направи труда да провери кой е. Баба й щеше да се погрижи да прогони който и да е посетител.