Затворена котка [bg]

— И?

— Ако не съм изглупял от глад, личността на Мелиса е възможно най-неподходящата за подобни експерименти. — Обели един картоф с такава ярост, че го смали наполовина. — Отдавна трябваше да говоря с оная вещица. Не мисля, че е лош човек, но не знае какво прави.

Ернесто вдигна поглед от книгата.

— А ако Мелиса има извънсетивни възприятия? — предположи и веднага добави, понеже Тирсо го изгледа: — Не вярвам много в тези неща, но винаги има вероятност…

— За какво?! — избухна Тирсо. — Желанието й да избяга от тази гадна страна да я е побъркало?

Няколко секунди се чуваше само стърженето на ножа по кората на картофите.

— Защо не говориш с човека с лодката най-сетне? — заключи Тирсо. — Аз ще убедя Мелиса да дойде с нас.

— Не искам да вземам необмислени решения. Този проблем с Мелиса…

— Не става дума само за нея — оплака се Тирсо. — Тук никога няма да ме оставят да живея на спокойствие. Последния път, когато ходих в Министерството на труда, ми казаха, че единствените свободни места за хора като мен са за фризьори или гримьори. Разбираш ли? А аз съм биолог! Пет години си скъсах задника от учене, за да завърша тази специалност.

— Добре, ще говоря с Рене, ще се опитам да го убедя… — замълча, понеже на вратата се почука.

— Отвори — подкани го Тирсо, — сигурно е Мелиса.

Момичето усети напрежението в стаята.

— Какво става тук? — попита, придърпвайки ги към себе си. — Да не мирише на развод?

— Говорехме за теб.

— И затова гледате, все едно сте на погребение?

— Тирсо се притеснява.

— Знам — каза тя, избухвайки в смях. — Той мисли, че не съм наред.

— Защо не идеш на психиатър? — настоя Тирсо.

— Защото онова, което ми се случва, е истинско.

— Нямаш доказателство.

— Ти да не си професор по марксизъм — отвърна тя. — Не всичко може да се докаже в лаборатория.

— С всеки ден все повече губиш контрол. Вече не можеш да владееш тези преживявания; те тебе манипулират.

Усмивката на Мелиса лека-полека угасна.

— Не говори за нещо, което не познаваш.

— Знаеш ли защо толкова ме е яд? Защото интелигентен човек като теб вярва в тези бабини деветини за преражданията. Това не е здравословно.

Мелиса избухна.

— Дали вярвам, или не в тези бабини деветини, си е мой проблем. И за твое сведение случващото се в главата ми е по-приятно от онова, което виждам всеки ден в тази страна. Ако това означава, че се побърквам, определено предпочитам да си остана така, отколкото да се налага да живея в тази гадост.