Затворена котка [bg]

— Слуша ли снощната реч? — попита Мелиса.

— Нямах желание да се моря с вечната стара песен, но Тирсо ми разказа част от нея.

— Значи вече знаеш за лекарствата.

— Не.

— Падат ти се трийсет главоболия за година.

— Моля?

— Аспиринът… Ще има дажби. Само по трийсет на година.

— Аз страдам от болки в яйчниците — изсумтя Селесте. — Трябва да вземам по две хапчета първия ден от всеки цикъл!

— Две хапчета на месец — изчисли Мелиса — това прави двайсет и четири. Ще ти останат шест. Така ще може да си позволиш главоболие през два месеца.

— Господи!

Тирсо и Алваро се върнаха с взетия назаем котлон и след като сложиха керосин, започна бавният процес на готвене на това средновековно приспособление. Един час по-късно четиримата поглъщаха лакомо — почти с радост — скромното угощение: бъркани яйца, към които Селесте беше добавила лук, салата от два домата — Алваро бе успял да ги намери на черния пазар, — и кана чай. Селесте пожертва последния лимон в името на колективното небце. Обядът ги разведри и започнаха да се шегуват, тоест да говорят против правителството.

— Разбрахте ли как му викат на онзи? — започна Алваро. — Стюардесата.

— Защо?

— Защото, докато страната отива по дяволите, той обяснява на хората, че пушенето, пиенето и яденето са забранени, а после ги уверява, че няма за какво да се тревожат, всичко било наред.

— Един мой приятел го нарича Математика, защото събира мизериите, изважда яденето, умножава глада и разделя семейството.

В продължение на почти час си припомняха различните прякори, пръкнали се през последните седмици — масово забавление по онова време.

— Ако има как да замина със сал, ще го направя — призна Тирсо по време на една пауза. — Вече не издържам тук.

— Ти си луд — притесни се Мелиса. — Би било самоубийство.

— Освен това все някога нещата трябва да се променят — добави Алваро.

— И аз мислех така, но слушам това, откакто съм се родил, а вече съм на двайсет и пет години.

— Според природните закони — настоя Алваро — този човек трябва да умре, преди да навършим четирийсет.

— Според природните закони този човек ще ни умори от глад, преди да пукне.

— Е, момчета! — прекъсна ги Селесте. — Защо не последваме примера на древните гърци?

Приближи се до етажерката, порови из касетите и избра една.

— Няма нищо по-добро за храносмилането от изпълнение на флейта — каза тя.