Сбогуване [bg]

Автор: Макманн Лайза
Серия: Опасни сънища #3
Год: 2012
Язык: болгарский
Год: Пергамент Прес
ISBN: 978-954-641-048-1
Переводчик: Валентина Донкова
Жанр: Фэнтези

Электронная книга - «Сбогуване [bg]». Краткое содержание книги:

НЕ ВСИЧКИ СЪНИЩА СА СЛАДКИ… Джейни е завършила училище и прекарва лятото с Кабъл — момчето, в което е влюбена до полуда. Наясно е с бъдещето си и смята, че се е примирила с него. Но тя не може да повлече Кабъл със себе си, макар да знае, че е готов да остане с нея на каквато и да е цена. Джейни вижда само един начин да му даде живота, който той заслужава — тя трябва да изчезне. А това ще убие и двама им. След това се появява един непознат и мистерията, която забулва миналото й, започва да се разплита. Нещата придобиват злокобен обрат и изборът пред нея се оказва по-мрачен, отколкото си е мислила, че е възможно. Единствено тя трябва да реши кое е по-малкото зло, а времето, с което разполага бързо изтича… НАГРАДИ И ОТЛИЧИЯ ЗА ТРИЛОГИЯТА „ОПАСНИ СЪНИЩА“: Книга на годината на Американската библиотечна асоциация Награда на Международната читателска асоциация Награда „Джорджия Пийч Бук“, мастър лист Номинация за наградата „Гейтуей Рийдърс“ Награда „Ейбрахам Линкълн“, мастър лист Награда „Тексас Тейшас“, мастър лист Награда на YALSA, Тийнс Топ 10 Бестселър на „Ню Йорк Таймс“ Награда „Сибил“, финалист

Перейти на страницу:

— И аз съм бегачка — казва тя. — Просто различен тип. Тичам по улиците и алеите.

Държи го в ръцете си известно време, после го закача на раницата си.

Идва ред на шофьорската книжка. Първата е и отдавна е изтекла. Снимката му изглежда адски смешна, а подписът представлява момчешка версия на този, който Джейни е виждала по разни документи из къщата.

После изважда пръстена. На вътрешната страна на халката е изписана годината — 1985, а до нея — ГЛХ. Под буквите е гравиран миниатюрен бегач. Пръстенът е златен, с рубин, и е красив. Джейни си го представя на пръста на Хенри, поглежда към снимките и вижда, че го е носил на дясната ръка. Джейни го слага на безименния си пръст. Голям й е. Но на палеца става. Сваля го и го прибира в кутията.

И пак го изважда.

Слага го на палеца.

Харесва й там.

23:10

След като е разгледала всичко, освен писмата, Джейни отново се връща към сгънатото листче с напечатан текст на него. Отваря го.

ВИЛИЦАТА НА МОРТЪН

1889, във връзка с Джон Мортън (1420–1500), архиепископ на Кентърбъри, който по времето на Хенри VII събирал допълнителните данъци, като твърдял, че отявлено богатите могат лесно да си позволят да платят, а отявлено бедните живеят икономично, следователно имат спестявания и също могат да си платят.

Източник: Американска асоциация по психология (АПА): Вилицата на Мортън. Етимологичен речник онлайн. От сайта Dictionary.com: http://dictionary.reference.com/browse/ morton/’s fork

Джейни го препрочита. Спомня си отбелязаното в книгата и написаното в интернет. Спомня си и бележката от госпожица Стюбин, че Хенри иска тя да си помисли за „Вилицата на Мортън“.

— Да, схванах вече, Хенри. Имал си избор. Разбирам. — Тя е прехвърляла този избор в главата си повече от милион пъти. Знае за него още преди Хенри да се появи. Бедният Хенри не е имал госпожица Стюбин и зелената й тетрадка. Дори не е подозирал за истинската алтернатива. — Далече пред теб съм, човече — казва.

Джейни е наясно кой избор е по-добрият за нея. Иначе нямаше да е тук.

Смачква листчето и го изхвърля в кошчето.

Поглежда писмата за последно. И се разделя с тях.

Изгася лампата.

Но не може да заспи, върти се на всички страни, мисълта, че на следващия ден й предстоят два много тежки разговора, не й дава мира.

06:11

Сънува.

Хенри е застанал на върха на гигантска скала под мощните струи на водопад.

Косата му се превръща в ято стършели, които кръжат с яростно бръмчене около него.

Ако скочи, стършелите може и да отлетят, но той ще умре от падането във водопада.

Ако остане на скалата, ще го жилят до смърт.

Джейни го наблюдава. На единия бряг е Смъртта — дългият й черен плащ стои като излят от камък въпреки бриза. На другия бряг чака старата госпожица Стюбин в своята количка. Сляпа, със съсухрени ръце.

Хенри ляга на скалата и се опитва да отмие стършелите от косата си. Това само ги настървява още повече. Те го нападат и той крещи, ръкомаха, безсилен да спре жилата им. Накрая пада от скалата и се понася надолу по водопада. Лети към смъртта си.

Джейни се събужда рязко, тежко дишаща, изгубена.

Сяда в леглото, после потъва обратно във възглавницата и се опитва да възвърне нормалния си пулс.

Мисли.

Трескаво.

Още по-трескаво.

Отива на компютъра и изчаква в прохладната тъмнина, докато се зареди и влезе в интернет.

Отново търси „Вилицата на Мортън“. „Защо «Вилицата на Мортън» не вземе просто да изчезне? Защо непрекъснато ми се изпречва на пътя това тъпо понятие? Разбрах вече. Сериозно. Схванах. Ясно ми е много повече, отколкото на Хенри.“

Намира информацията. Мърмори под нос:

— Да, адски прецакан избор между две еднакво отвратителни възможности. Добре, добре. Казах добре! ЗНАМ това.

Но продължава да разсъждава, за всеки случай, да не би да изпуска нещо важно.

Разсъждава за избора на Хенри.

„Вилицата на Мортън“ е била очевидна за Хенри. Избрал е усамотението пред физическите мъчения и непредсказуемата природа на влизането в чуждите сънища. Това е бил неговият избор. Това е познавал той.

„Еднакво отвратителни.“

Да, Джейни е съгласна, че възможностите за него са били еднакво отвратителни. Чист хазарт. Все едно е било коя от двете ще избере.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?