Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Крахът на титаните [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Крахът на титаните [bg]

Электронная книга - «Крахът на титаните [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ е нов и величествен исторически епос. Първият роман от трилогията „XX век“ проследява съдбите на пет взаимносвързани фамилии — американска, германска, руска, английска и уелска, преминаващи през разтърсващите света драми на Първата световна война, руската революция и борбата… за равноправие на жените. Тринадесетгодишният Били Уилямс навлиза в света на мъжете в уелските добивни мини… Гас Дюър, американски студент по право, отхвърлен в любовта, намира изненадваща нова кариера в Белия дом по времето на Удроу Уилсън… Двама осиротели руски братя, Григорий и Лев Пешкови, поемат по коренно различни пътища на половин свят разстояние един от друг, когато техните планове да емигрират в Америка пропадат заради прокобата на войната, конспирацията и революцията. Сестрата на Били — Етел — икономка в аристократичната къща на Фицхърбърт, прави съдбоносна стъпка, докато самата лейди Мод Фицхърбърт прекрачва дълбоко в забранената територия, като се влюбва във Валтер фон Улрих, шпионин в посолството на Германия в Лондон. Съдбите на тези и много други герои се преплитат в една сага, изпъстрена с драматични обрати. Историята в „Крахът на титаните“ ни води от Вашингтон до Санкт Петербург, от мръсотията и опасността на въглищната мина до блестящите полилеи на двореца, от коридорите на властта до покоите на могъщите. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Тази книга е предопределена да бъде класика! В бъдещите томове от трилогията наследниците на описаните в този роман фамилии преминават през знаменитите събития от останалата част на двадесетото столетие, като променят себе си и самия век. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 45 46 47 48 49 50 51 52 53 ... 419
Перейти на страницу:

Мама благоразумно ги отдалечи от обсега на оръжията и ги настани в Александровската градина — паркът пред дългото жълто-бяло здание на Адмиралтейството. И други хора се бяха сетили същото и тълпата се раздвижи. Мъжът, който обикновено возеше с еленовия си впряг децата от заможните семейства, си беше тръгнал. Всички говореха за кланета — из целия град протестиращите били покосени от стрелбата и посечени от казашките саби. Григорий размени няколко думи с един свой връстник и му каза какво се е случило пред Нарвската порта. Гневът на демонстрантите нарасна, щом научиха какво е станало с другите.

Момчето се взираше в дългата фасада на Зимния дворец с неговите стотици прозорци. Къде беше царят?

— По-късно узнахме, че онази сутрин го нямало в Зимния дворец — разказа Григорий на Катерина. Той долови в гласа си горчивото съжаление на разочарован вярващ. — Нямало го дори в града. Бащата на народа бил отишъл в двореца си в Царско село, за да изкара почивните дни в разходки и игра на домино. Но тогава не го знаехме, викахме го, умолявахме го да се покаже пред верните си поданици.

Тълпата растеше. Призивите към царя станаха по-настоятелни. Някои от демонстрантите започнаха да освиркват войниците. Всички ставаха все по-напрегнати и гневни. Внезапно един гвардейски отряд нахлу в градината и тръгна да гони хората оттам. Григорий наблюдаваше, изпълнен със страх и почуда, докато войниците шибаха напосоки с камшиците си и удряха с плоското на сабите. Момчето погледна майка си за напътствие, а тя рече:

— Не можем да се откажем сега!

Григорий не знаеше точно какво очакваха от царя: просто беше сигурен, както всички останали, че монархът ще сложи край на несправедливостите, стига само да научи за тях.

Останалите демонстранти бяха решителни като мама и никой не си тръгна, макар че нападнатите от гвардейците се свиха подплашено.

Тогава войниците заеха позиция за стрелба.

По-напред няколко човека коленичиха, свалиха шапките си и се прекръстиха.

— На колене! — нареди мама и тримата го сториха, както и повечето от тези около тях. Накрая по-голямата част от тълпата беше на колене като за молитва.

Настъпи мълчание, което изплаши Григорий. Взираше се право в пушките. Стрелците отвръщаха на погледа му с безизразни като на статуи лица.

После Григорий чу тръбен призив.

Това беше сигнал. Войниците стреляха. Навсякъде около Григорий хора крещяха и падаха. Едно момче, покатерило се върху някаква статуя, за да вижда по-добре, изпищя и се търколи на земята. Друго падна от короната на дърво като простреляна птичка.

Григорий видя мама да пада по лице. Помисли, че се крие от огъня и направи същото. Когато я погледна обаче, видя около главата й кръв, яркочервена на фона на снега.

— Не! — извика той. — Не!

Лев също изкрещя.

Григорий сграбчи мама за раменете и я издърпа към себе си. Тялото й беше отпуснато. Обърна я с лице към себе си и се обърка от гледката. Какво виждаше? Където трябваше да са челото и очите й, имаше само някаква каша.

Лев пръв разбра истината.

— Мъртва е! — викна той. — Мама е мъртва, майка ми е мъртва!

Стрелбата спря. Навред хората тичаха, куцаха или лазеха. Григорий опита да мисли. Какво да прави? Трябва да измъкне мама оттук. Обхвана я с ръце и я вдигна. Не беше лека, но той бе силен.

Озърна се и затърси пътя към дома. Пред очите му всичко странно се размазваше. Усети, че плаче.

— Хайде — рече той на Лев. — Стига крещя. Трябва да вървим.

В края на площада ги спря старец със сбръчкано лице и воднисти очи. Носеше синя престилка като фабричен работник.

— Ти си млад — рече той на Григорий. В гласа му се таяха мъка и ярост. — Никога не забравяй това. Не забравяй убийствата, извършени от царя днес.

— Няма да забравя, господине — рече Григорий.

— Дано живееш дълго — додаде старецът. — Достатъчно дълго, за да отмъстиш на кървавия цар за стореното днес зло.

VIII

— Носих я около миля, после се изморих, затова се качих в трамвая, още с нея на ръце — каза Григорий на Катерина.

Тя го зяпаше. Красивото й наранено лице беше пребледняло от ужас.

1 ... 45 46 47 48 49 50 51 52 53 ... 419
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)