Кръвен обет [bg]

Готън се подсмихна.

— Не е чак толкова лошо. Аз трябва да се докосна до Отвъд — той повдигна ръце, макар да не носеше ръкавици, — за да мога да неутрализирам влиянието на даден Привилегирован. И трябва да се намирам на не повече от три метра.

— Което само по себе си е трудна задача — каза Таниел.

— Така си е.

Таниел се облегна назад.

— Неутрализаторите са рядкост. Мисля, че дори баща ми не познава точния ви принцип на функциониране.

— Наистина се срещаме рядко — потвърди Готън. — Самият аз съм срещал само още един. За разлика от Привилегированите, Чудаците и барутните магове, никой не се ражда неутрализатор.

— Тогава как…?

— Умисъл — със занесен вид отвърна наемникът.

— Просто така?

— Просто така. Протегнах се Отвъд и прогоних всички излъчвания. — Той извади ръкавиците си и ги показа на Таниел. Те бяха тъмносини със златни руни. Обикновено ръкавиците на Привилегированите бяха бели. — Ръкавиците ми сами промениха цвета си. Нещо като поляризация. Когато се докосвам до Отвъд, мястото около мен се изпразва от магия. Не е възможно да бъдат създавани и насочвани излъчвания. А дори и когато не съм свързан с Отвъд, излъчванията се разпръскват на около десетина сантиметра от мен.

— Процесът обратим ли е? Възможно ли е отново да станеш Привилегирован?

— Не. — Готън отново прибра ръкавиците си.

Привилегированите бяха най-могъщите създания на света. Те запращаха мълнии със същата лекота, с която дете би хвърлило топка. Те притежаваха контрол над стихиите. Таниел не можеше да си представи как някой доброволно се отказва от подобна власт.

— Защо? — попита той.

Готън срита едно паве.

— Моята магия беше много слаба. С усилие можех да се докосвам Отвъд, какво оставаше да насочвам излъчвания. Не издържах изпитанието за допускане до кралската кабала. Ядосах се. Реших, че щом те отказват да споделят богатствата и властта си с мен, то аз ще се превърна в онова, от което те се страхуват най-много: човек, недосегаем за магията им.

— Достойно решение.

Готън отвърна на усмивката.

— И сега изкарвам купища пари, като ги следя и убивам.

— Колцина си убил?

Готън повдигна пет пръста.

Вероятно той бе убивал и барутни магове, щом преди това бе работил за Кез. Наемникът не носеше въздушна пушка, но и обикновен пистолет вършеше работа, ако човек успееше да изненада съответния барутен маг. Таниел бе чувал, че някои ловци на глави използват куршуми със златен прашец. Попаднало в кръвта на Отличник, златото не му позволяваше да подпалва барут или да изпада в барутен транс. За щастие тази техника бе и скъпа, и несигурна.

— Какво смяташ за настоящата ни цел? — попита Таниел.

Лицето на Готън помръкна.

— Тя е много силна. Много по-силна от всички, които съм следил до този момент. Жулин казва, че си внушавам.